— Ще научим нещо ново от Смаин — каза господин Тарковски.
— Да — отвърна господин Раулисън, като даде знак на прислужника да въведе Фатма.
След малко влезе висока млада суданка с напълно открито лице с много тъмна кожа и прекрасни, ала диви и малко враждебни очи. Като влезе, тя падна веднага по очи, а когато господин Раулисън й каза да стане, тя се понадигна, но остана на колене.
— Сиди — каза тя, — нека аллах благослови тебе, твоето потомство, твоя дом и твоите стада!
— Какво искаш? — попита инженерът.
— Милосърдие, спасение и помощ в бедата, о господарю! Аз съм затворена в Порт Саид и гибел е надвиснала над мен и моите деца.
— Казваш, че си затворена, а си могла да дойдеш тук, и то нощем.
— Придружиха ме дотук заптиетата, които денем и нощем пазят моя дом, но знам, че имат заповед наскоро да ни отрежат главите.
— Говори като разумна жена — каза господин Раулисън и сви рамене. — Ти се намираш не в Судан, а в Египет, където никого не убиват без съд, и затова можеш да бъдеш сигурна, че няма косъм да падне нито от твоята глава, нито от главите на децата ти.
Но тя започна да го моли да се застъпи за нея още веднъж пред правителството и да й издействува разрешение за заминаването им при Смаин:
Такива високопоставени англичани като тебе, господарю — говореше тя, — всичко могат. Правителството в Кайро мисли, че Смаин е изменил, но това не е вярно! При мен вчера бяха арабски търговци, които са пристигнали от Соуаким, а преди това били купували каучук и слонова кост в Судан, и ми съобщиха, че Смаин лежи болен в ЕлФашер и ме вика заедно с децата при себе си, за да ги благослови …
— Всичко това е твоя измислица, Фатма — прекъсна я Раулисън.
Но тя започна да се кълне в името на аллаха, че говори истината, а след това каза, че ако Смаин оздравее, той ще откупи със сигурност всички пленницихристияни, ако пък умре, тя като роднина на вожда на дервишите, лесно ще бъде допусната при него и ще получи това, което пожелае. Нека само й разрешат да замине, защото сърцето в гърдите й вие от тъга по съпруга. Какво се е провинила тя, бедната жена, пред правителството и пред хедифа1. Виновна ли е тя и трябва ли да отговаря заради това, че има нещастието да е роднина на дервиша МохамедАхмед?
Фатма не посмя да нарече пред „англичаните“ своя род нина Махди, което означава спасител на света — знаеше, че египетското правителство го смята за бунтар и измамник.
——
1 Хадиф — почетна титла на египетския крал — Б. пр.
Й като удряше непрекъснато чело о земята и зовеше небесата за свидетел на нейната невинност и нещастие, тя започна да плаче, да вие жално, както правят жените от Изток при смъртта на мъжа или синовете си. След това отново се хвърли по очи на земята, или по-точно казано на килима, с който беше покрит пода, и зачака мълчаливо.
Нели, на която към края на яденето малко й се спеше, напълно се разсъни и тъй като имаше добро сърчице, хвана ръката на баща си и целувайки я няколко пъти, започна да се моли за Фатма:
— Помогни й, татко! Помогни й!
Изглежда, Фатма разбираше английски, защото се обади през хълцанията, без да вдига лице от килима:
— Аллах да те благослови, цветенце райско, разкош на Омай, звездичке без залез!
Колкото и вътрешно да беше сурово настроен срещу махдистите, Стас също се развълнува от молбите и страданията на Фатма. Освен това Нели се застъпваше за нея, а в края на краищата той винаги желаеше това, което желаеше Нели — и затова след малко проговори сякаш на себе си, но така, че да го чуят всички:
— Ако аз бях правителството, щях да разреша на Фатма да замине.
— Но понеже не си правителството — отвърна му господин Тарковски, — по-добре ще направиш, ако не се бъркащ в чужди работи.
Господин Раулисън също имаше милостива душа и чувствуваше положението на Фатма, но в нейните думи му направиха впечатление някои неща, които му се сториха обикновена лъжа. От почти ежедневните контакти с камарата на Исмаилия знаеше добре, че през последно време никакви нови товари с каучук, нито със слонова кост не са минавали през канала. Търговията с тези стоки беше преустановена почти напълно. Не беше възможно арабските търговци да са се върнали от намиращия се в Судан град ЕлФашер, защото още от самото начало махдистите въобще не допускаха при себе си търговци, а онези, които успееха да заловят, ограбваха и задържаха в плен. Беше почти сигурно, че думите за болестта на Смаин са лъжливи.