Но понеже очичките на Нели продължаваха да гледат бащата умолително, а той не искаше да я натъжава, каза след малко на Фатма:
Фатма, аз писах вече на правителството за твоята молба, но без резултат. Послушай ме сега. Утре заедно с този „мехендис“ (йенер), когото виждаш тук, заминаваме за МединетелФаюм; по пътя ще се спрем за един ден в Кайро, защото хедифът иска да поприказва с нас за каналите, които започват от БахърЮсеф, и да ни даде някакви нареждания във връзка с тях. По време на разговора ще направя опит да го запозная с твоя въпрос и да спечеля неговата благосклонност към тебе. Но нищо повече не обещавам и не мога да направя.
Фатма се надигна и като протегна ръце в знак на благодарност, извика:
— Значи, аз съм спасена!
— Не, Фатма — отговори господин Раулисън, — не говоря за спасение, защото вече ти казах, че смъртта не заплашва нито тебе, нито твоите деца. Но дали хедифът ще разреши да заминеш, не ти гарантирам, защото Смаин не е болен, а е изменник, който, взел веднъж правителствените пари, въобще не мисли да откупва пленниците от МохамедАхмед.
— Смаин е невинен, господарю, и лежи в ЕлФашер повтори Фатма, — но дори и да е изменил на правителството, аз се заклевам пред тебе, добродетелю мой, че ако ми разрешите да замина, ще моля МохамедАхмед дотогава, докато измоля освобождаването на вашите пленници.
— Добре. Още веднъж ти обещавам, че ще се застъпя за тебе пред хедифа.
Фатма започна да бие поклони до земята.
— Благодаря ти, сиди! Ти си не само могъщ, но и справедлив. А сега искам да те помоля още да ни разрешиш да ти служим като роби.
— В Египет никой не може да бъде роб — отвърна с усмивка господин Раулисън. — Прислугата ми е достатъчна, а от твоите услуги не мога да се възползувам още и затова, че както ти казах, заминаваме всички за Мединет и може би там ще останем чак до рамазана.
— Зная, господарю, научих от портиера Хадиги, а аз, като разбрах това, дойдох не само да те моля за помощ, но и да ти кажа също, че двама души от Дангали, Идрис и Гебхър, са камилари в Мединет и ще ударят пред тебе чело в земята веднага щом пристигнеш, предоставяйки на твое разположение себе си и своите камили.
Добре, добре — отвърна директорът, — но тази работа засяга компанията Кук, а не мен.
Фатма целуна ръка на двамата инженери, на децата и излезе, като благославяше — особено Нели. Двамата мъже мълчаха известно време, след което господин Раулисън каза:
Бедната жена… Но лъже така, както само на Изток умеят да лъжат — и в благодарностите й дори звучи някаква фалшива нотка.
Несъмнено — отговори господин Тарковски, — но вярно е и това, че независимо дали Смаин е изменник, или не, правителството няма право да я задържа в Египет, защото тя не може да отговаря за провиненията на мъжа си.
— Правителството не разрешава на никого от суданците да заминава за Соуаким и за Нубия без специално разрешение, тъй че забраната не засяга само Фатма. Техният брой в Египет, където идват за печалба, е голям; известна част от тях произхожда от рода Дангали, от който произхожда и Махди. Така например освен Фатма към него принадлежат Хадигии двамата камилари от Мединет. Махдистите наричат египтяните турци и водят с тях война, но и между тукашните араби могат да се намерят много привърженици на Махди, които с желание биха избягали при него. Към тях трябва да се прибавят всички фанатици, всички стари привърженици на Араб паша, както и мнозина измежду беднотията. Те упрекват правителството, че изцяло е попаднало под английско влияние, и твърдят, че религията страда от това. Един господ знае колко души вече са избягали през пустинята, заобикаляйки обикновения морски път за Соуаким, и затова щом правителството разбра, че Фатма също иска да се измъкне, даде нареждане да я пазят. Единствено срещу нея и децата й, като роднини на Махди, би могло да се разменят пленници.
— Наистина ли низшите класи в Египет симпатизират на Махди?
— Махди има привърженици дори в армията, която може би затова воюва така лошо.
— Но по какъв начин суданците могат да бягат през пустинята? Това са хиляди мили!
— И все пак по този път са докарвали робите в Египет. Аз смятам, че децата на Фатма не биха издържали едно такова пътуване.
— Затова тя иска да съкрати пътя и да пътува по море до Соуаким. И все пак, нещастна жена …
С това разговорът приключи.
Дванайсет часа по-късно „нещастната жена“ беше се затворила здраво у дома си със сина на портиера Хадиги и със сключени вежди, с мрачен поглед на своите красиви очи му шепнеше: