— Хамис, сине на Хадиги, ето парите. Още днес ще заминеш за Мединет и ще предадеш на Идрис това писмо, което му написа по моя молба богоугодният дервиш Белали … Децата на тези мехендиси са добри, но ако не получа разрешение да замина, няма друг начин. Зная, че няма да ме издадеш… Не забравяй, че ти и твоят баща произхождате също от рода Дангали, в който се е родил великият Махди.
Двамата инженери заминаха сутринта, за една нощ за Кайро, където трябваше да посетят английския посланик и да бъдат приети от заместника на краля. Стас пресмяташе, че ще им бъдат необходими два дни, и се оказа, че неговите пресмятания излязоха верни, защото на третия ден вечерта получи телеграма от баща си от Мединет със следното съдържание: „Палатките готови. Тръгнете веднага щом започне твоята ваканция. Съобщи на Фатма чрез Хадиги, че не можахме нищо да направим за нея…“ Подобна телеграма получи и госпожа Оливие, която с помощта на негърката Динах веднага започна приготовленията за пътуването.
Това много зарадва децата. Но изведнъж се случи нещо, което обърка всички планове и дори можеше да възпрепятствува заминаването. В деня, в който започваше зимната ваканция на Стас, в самото навечерие на заминаването, скорпион ухапа госпожа Оливие по време на следобедната й дрямка в градината. Обикновено тези отровни животинки в Египет не са много опасни, но този път ухапването можеше да има твърде пагубни последици. Скорпионът лазел по горната част на облегалката на платнения стол и беше ухапал госпожа Оливие по шията в момента, когато тя го притиснала с главата си. А тъй като преди това тя бе боледувала от червен вятър, имаше опасност болестта да се повтори. Веднага извикаха лекар, който обаче дойде чак след два часа, защото бил зает на друго място. Шията, та дори и лицето й бяха вече подпухнали, след това вдигна температура с обикновените признаци на отравяне. Лекарят заяви, че при това положение и дума не може да става за заминаване и накара болната да лежи, което от своя страна криеше опасност децата да прекарат Коледа у дома. В името на истината трябва да се каже, че Нели, особено в първите мигове, повече мислеше за страданията на своята учителка, отколкото за несбъднатите радости в Мединет. Само си поплакваше скришом при мисълта, че няма да види баща си няколко седмици. Стас обаче не прие нещастния случай със същото примирение и най-напред изпрати телеграма, а след това и писмо, в което питаше какво да правят.
Отговорът дойде след два дни. Най-напред господин Раулисън се посъветва с лекар и като научи от него, че пряката опасност е отстранена и единствено от страх да не се повтори червеният вятър не разрешава на госпожа Оливие да замине от Порт Саид, той й осигури нужните грижи, след което съобщи на децата решението да пътуват с Динах. Но тъй като Динах, въпреки огромната си привързаност към Нели, не би могла да се справи с пътуването по железниците и с хотелите, водач и ковчежник по време на пътешествието щеше да бъде Стас. Лесно беше да се разбере колко горд бе той в тази си роля и как с рицарска смелост обещаваше на малката Нели, че няма косъм да падне от главата й, сякаш пътят до Кайро и до Мединет наистина криеше някакви трудности и опасности.
Всички приготовления бяха завършени още преди това и същия ден децата потеглиха по канала за Исмаилия, а от Исмаилия по железницата до Кайро, където щяха да нощуват исутринта да потеглят за Мединет. Като напуснаха Исмаилия, те видяха езерото Тимсах, което Стас познаваше отпреди, защото господин Тарковски, страстен ловец през свободното си време, го взимаше понякога на лов за водни птици. След това пътят продължаваше по дължината на ВадиТумилат, край самия сладководен канал, който водеше началото си от Нил и стигаше до Исмаилия и Суец. Този канал беше прокопан още преди Суецкия, в противен случай работниците, които бяха заети с голямото дело на Лесепс, напълно щяха да бъдат лишени от питейна вода. Но неговото прокопаване имаше и друг положителен резултат: ето че страната, която преди това беше безплодна пустиня, отново разцъфна, защото през нея минаваше силен, животворен сладководен поток. През прозореца на вагона децата забелязаха от лявата страна широк зелен пояс от ливади, по които пасяха коне, камили и овце, както и от обработваеми земи, засети с царевица, просо, алфалфа и други фуражни култури. Край брега на канала се виждаха различни видове кладенци — едни във вид на огромни колела с прикачени към тях ведра, други с обикновени геранила, които черпеха водата, отправяна от трудолюбивите фелахи по лехите или разкарвана в бъчви върху колички, теглени от биволи. Над буйните жита се люшваха гълъби, а понякога се вдигаха цели ята пъдпъдъци. По бреговете на канала важно се разхождаха щъркели и жерави. В далечината, над глинените къщурки на фелахите, се издигаха като щръкнали пера короните на финикови палми.