Точно слизаше от колата, когато се върна обратно, стисна ми ръката и каза: „Не си го слагай на сърце и не казвай на никого, но аз го правя! След години, Джим, ще се срещнем пак, на хълма на Циркасий между Нил и Тигър.“ С това изявление той ме остави да продължа до Бродуей.
— Чао, Джим! — чух познат глас. — Изчезвам от Омаха — Довиждане. И гласът стана неразбираем. Видях после в колонките на вестниците, че моят стар приятел е напуснал така познатите места и се е качил на другата линия от другата част на Мисури. Бог да благослови гениалното му лице и топло сърце, да стопли душата и тялото му и да освети съдбата му! Въпреки всичките недостатъци и слабости на слънчевата му натура, в него има нещо прекрасно, с което докосна сърцето ми.