Выбрать главу

Тогава се чу някаква странна мелодия и астматичният глас на един певец измуча във високоговорителя тези коварни думи, от които се разбираше само началото: „На вас ви трябва само Отвъдатлантическият суинг“.

— Ах! Ах! Това ли било, значи! — промърмори Патрик.

— Опитай се да хванеш хармонията, Меркаптан — подхвърли диригентът.

— Опитвам се — каза Меркаптан и неговият опит, бързо увенчан с успех, бавно и величествено се поду от непоносима доза високомерие.

— Още един път, ако обичате — нареди той в края на парчето.

И те започнаха да свирят едновременно с плейбека. Обиден, той спря, но твърде късно, парчето беше свършило.

Статистът се възползува от музиката, за да покани на танц една очарователна блондинка, чиито вдигнати коси около чистото и свежо лице й придаваха вид на овчарка от 17-и район, най-шикозният квартал.

— Хубаво е — каза той, като направи едно класическо встъпление, — че имаме оркестър на разположение.

— Много е хубаво — съгласи се тя.

Щастлив от този успех, той продължи:

— Наистина тази професия си има своите добри страни…

— Професията на музиканта ли? — попита тя.

— Не, на статиста…

— Не знам — каза тя, — тук е много забавно, но дали навсякъде е така?

— Нямам опит — призна статистът, — за първи път снимам, преди шест години бях момче за всичко в кантората на „Дюпомпие“ и по цял ден пълнех класьори с документи… След напускане на гимназията това ме промени много…

— Изучавали сте поетите — попита тя…

— Е… Да… — отвърна той, леко смутен. — Между другото…

— Аз съм поетеса — каза тя, като се изчерви. — Родителите ми не са оттук. Баща ми е норвежец.

— Като напуснах „Дюпомпие“, след шест месеца — продължи храбро статистът — …

— Мога да ви кажа едно мое стихотворение… — предложи тя, цялата озарена.

Очите й бяха от нежен порцелан. Статистът схвана, че ставаше дума за пеперуда, която се люби с вятъра, и го възприе като напречен разрез на метафизиката.

— Много е хубаво да си поет — каза той. — Засега съм доволен, че съм статист. А вие?

— Не — отговори тя, — тази професия ми се струва отвратителна и лишена от тайнство… За мъж може би е различно… Аз обичам само поезията…

— Когато напуснах „Дюпомпие“… — подхвана статистът с надежда…

— Извинете ме — каза тя, — мисля, че ми правят знак…

Действително Патрик Вернон я викаше.

Статистът се върна огорчен в своя ъгъл, седна на една маса и зачака реда си да мине пред обектива. Замисляше занапред да се представя за богат дилетант, който се впуска с удоволствие в дръзки начинания по съмнителни места. Нахално се изплю, за да си вдъхне смелост.

— Всички на снимачната площадка — заповяда Мирьой, — ще снимаме.

Няколкото запалени прожектора угаснаха, работниците току-що им бяха хвърлили по една кофа вода.

— Стачкуваме — казаха те, леко притеснени.

— Отлично! — поздрави ги побеснял Жозеф дьо Маргуя. — Вероятно това разбирате под работа.

Всички се събраха зад декора.

Един от работниците, младеж в синя престилка, лапна думата и я изплю ето по този начин:

— Другари! — каза той. — Тъй като предупреждението, което направихме във връзка с нашето искане за преоценка на недостатъчното заплащане, не беше взето под внимание, напомням ви, че решихме, съгласувано със синдиката, да проведем кратка протестна стачка срещу ниските ни сегашни заплати. Днес не може с тридесет франка на час да се посрещне поскъпването на живота и ние сме се събрали тук, за да поискаме от продуцента, да вземе предвид нашето движение за социални придобивки, целящо да ни даде възможност да живеем в прилични условия. Работата ни е тежка, а от шест месеца заплатите на работниците не са увеличавани, докато, за да ви дам пример, в други корпорации, като тази на пушкодраскачите или на производителите на фалшиви монети, вследствие на организираните движения за социални блага като нашето, съгласувани със синдиката, заплатите с долна граница шестнайсет франка са стигнали в най-благоприятните случаи до шейсет и три франка на час. Ние не искаме много, но считаме, че е крайно време да протестираме и ако тази едночасова стачка, която е символичен акт, не е достатъчна, предвидили сме, съгласувано със синдиката, стачки с по-голяма продължителност, с една дума решени сме да доведем докрай движението за социални придобивки.

През това време работниците придобиваха социални пози. Една статистка караше да я изнасилват в ъгъла, дъжд от рози и карамфили валеше от стъкления покрив и едно голямо тритонално танго издъхна, като хвърли снопове гладиоли по най-непрогледните кътчета на декора.