Статистът имаше съвсем смътни познания по социология и затова живо се интересуваше от дебатите, мислейки да извлече някаква полза за общата си култура.
Продуцентът — един огромен тип без сако, чийто колан, изглежда, се задържаше около корема чрез ефекта на самовнушението, необясним, като се има предвид температурата, отговори на тези думи и ореол с цвят на курешки обгърна без видима причина неговата пространна личност.
— Всъщност — попита той — вие какво искате?
— Искаме четирийсет франка на час.
— Ясно! Добре, имате ги. Ако тези господа са съгласни!
Той се обърна към съдружниците си и един бенгалски огън пламна, осветявайки ги в червено.
— Съгласни сме! — отговориха съдружниците.
Ораторът от противниковия лагер изглеждаше разочарован, че дискусията свършва толкова бързо, но разбра, че се налага да произнесе няколко благодарствени думи:
— Е, добре — каза той, — мисля, че от името на моите другари трябва да ви благодаря, разбира се, и можем само да съжаляваме, че не сме били удовлетворени по-рано, учудвам се, че щом сте съгласни, не сте отговорили в този смисъл на предявените ни чрез синдиката искания, който не се бореше за повече от това, което вие сега ни отпуснахте…
— Не сме знаели — отвърна продуцентът, като издемонстрира един жест на щедрост, който току-що беше родил и който витаеше над главата му като метафизичен символ, но без да вика, — че съществува подобно искане.
— В такъв случай — продължи работникът — ще отида да се осведомя в синдиката и мисля, ще остане само да подновим работата.
— И аз мисля така — каза режисьорът.
Той сигурно ядеше до насита всеки ден, но трябва да признаем, че беше по-малко дебел от продуцента. Тълпата се разпръсна и се върна пипалообразно бавно на снимачната площадка, по работните си места.
Статистът се приближи до Доди. Онзи кършеше ръце от отчаяние и приличаше на Муне-Сюли8 във ваната.
— Много е шик от страна на продуцента — каза статистът. — Когато ме изхвърлиха от „Дюпомпие“ преди пет години и половина, защото бях направил…
— Тъпанари! — вайкаше се Доди. — Банда тъпанари!
— Какво има? — попита статистът. — Не намирате ли, че е шик?
— Не, разбира се! Той ги облада… Другите не трябваше да се съгласяват, преди да се отнесат до синдиката!… Иначе това става едничка мярка и щом филмът бъде завършен, ще върнат старите заплати…
— Ах! — възкликна статистът.
— Тъжна работа — каза Доди. — Да се оставят да ги метнат така!… Ще отида да поговоря с тях.
— Бях направил грешки при класирането — каза статистът — и ме изхвърлиха, но след като видях какво става тук, мисля, че е по-добре да си статист, отколкото сценичен работник.
— Ами! — отвърна Доди. — Да си статист не води доникъде. Трябва да се опиташ да поведеш тези типове и да им попречиш да вършат подобни глупости…
— Наистина ли! Така ли мислите? — прошепна статистът, впечатлен.
На снимачната площадка работниците попиваха влажните още прожектори и се опитваха да ги запалят отново, като развъртаха коксовете и ги триеха един в друг. Един от тях го удари ток, понеже въртеше много бързо, и виковете му изпълниха въздуха, бързо го положиха на земята, за да му изпразнят електричеството, и отбелязаха мястото с кръстче, за да го намерят на другия ден.
Като прецени, че нещата няма да се оправят до час, диригентът извърши ловко змиевидно движение и покани Беатрис да пийнат по чашка в кафенето.
В коридора на стаите се засякоха с Меркаптан и с всеизвестната му недискретност той направи полукръг, тръгна с тях и следователно диригентът беше разкрит.
Статистът се приближи до двама музиканти, останали по столовете си, всеки със своя саксофон през рамо.
— Ще свирите ли пак, ако тръгнат нещата? — ги попита той.
— Тоест пак ще се правим, че свирим! — отговори Юбер дьо Вертий, дребният къдрав очилатко, с английска яка от достойнство.
— Изобщо ли не свирите? — попита статистът.
— Задоволяваме се да бъдем статисти.
— Тази професия е доста приятна, нали?
— Честно казано, аз уча в Института за политически науки и съм за първи път в студио — каза Юбер.
— Преди — започна статистът — работех при един борсов агент, след като напуснах кантората на „Дюпомпие“, където бях момче за всичко. Но след шест месеца ме изхвърлиха заради допусната грешка при класирането на документите. Впрочем това беше претекст. При борсовия агент…
Останал без дъх, той спря, защото за първи път го оставяха да говори дълго, без да го прекъснат.