— В другите професии — каза статистът — работата е по-редовна. Като напуснах гимназия…
— Отдавна ли?
— Шест години вече… Отидох при „Дюпомпие“, не можах да остана, много се отегчавах, а после бях при един борсов агент, но това е безинтересно като професия, после станах куриер, но не задълго. Сега е трудно да намериш работа…
— Вярвам ви! — съгласи се тя.
— Много съм доволен, че съм статист — каза той неубедено, — и вие навярно обичате тази професия.
— Право да ви кажа, не бих я обичала много, струва ми се, че предпочитам да танцувам…
— Вие не сте ли… — и статистът пребледня.
— Аз съм съпругата на диригента — каза тя, — дойдох да видя как го снимат.
Статистът стана, угнетен.
— Сигурно единственият статист в тази студия съм аз — прошепна той. — Когато доставях пакети от бакалницата…
— Ами, не! — каза тя. — Има много други. Впрочем вие сигурно ще стигнете до нещо много добро… Извинете, съпругът ми ме вика. Освен това трябва да е вече към шест. До понеделник, надявам се…
ХI
— Не съм сигурен, че наистина имаме нужда от теб — каза диригентът, — но при всички положения, дори и Вернон да доведе Дидие, ще можеш да се забавляваш, като гледаш статистките и декора.
Майора се съгласи мълчаливо и подскочи няколко пъти, за да засвидетелствува радостта си.
Прекосиха реката през моста, повървяха двеста метра покрай нея и стигнаха до студията.
— Ето — каза диригентът, — помотай се само и ще се забавляваш. Иди да те гримират, ако ти е интересно.
— Не, благодаря! — отвърна Майора.
И изчезна по посока на павилион Б, издаващ защитна миризма от неопределено естество.
Цялата сутрин премина в поставяне на една кратка сцена, в която управителят на учреждението представяше на публиката номера „Сирената на неосветените води“, в дадения случай Кики Жако, покрита по този повод с дебел пласт фон дьо тен и две дражета на върха на гърдите.
Управителят постоянстваше в упорството си да произнася „ноесветени“ и всеки път имаше забележителен успех. Малко по малко той загуби самообладание, наложи се да произнесе думата правилно и теренът се опразни от зрители.
Музикантите си прекарваха чудно. Доди говореше откровено на Мюриел за нейната забележителна задница. Вернон и другите правеха джемсешън зад декора, между платната и рипсовете.
Този път статистът участвуваше, седнал на една плетена маса пред чаша оранжада, която поднасяше на равни интервали към устните си всеки път, когато започваха сцената отначало.
Към единайсет часа тя беше уточнена. Заснеха я и всички отидоха да обядват, разчитайки да продължат работата малко по-рано следобед.
Меркаптан, както се предвиждаше, не беше там. По този начин диригентът можеше свободно да разполага с Беатрис, но допусна грешката да не злоупотреби с нея и заради това тя легна с Меркаптан следващата сряда, в навечерието на сватбата му. Никой никога нямаше да разбере, тъй като снимките на статистите свършиха в понеделник вечерта, някои обаче го предчувстваха, защото Меркаптан неколкократно беше уверявал, че това не го интересува; че в понеделник не може изобщо да дойде. Но в три следобед го видяха да се появява и да подновява контакта, а в този момент започваха да снимат.
— Начало! — заповяда Дьо Маргуя.
— Начало! — измуча Сципион.
— Камера!
— Музика!
„Трябва ви само Отвъдатлантическият суинг“ и двойката Монлери-Декарт зарита лудешки, по модата отпреди три години.
Дидие, доведен от Вернон, дублираше Меркаптан, а Майора, неупотребен, току-що бе сложил два товара динамит под пианото, после разглоби пожарогасителя, като замести течността с бензин от резервоара на синята кола, гордостта на Маргуя.
Приключи тази дейност и заспа насред коридора.
— Струва ми се — забеляза скриптърката в момента, в който щяха да започнат сцената отново, — че един от тези господа вчера имаше лека ерекция.
— Внимавайте, трябва да заемат същите пози — подчерта Марьой.
Показаха на Патрик набор от подходящи пощенски картички и един работник му ги измъкна от ръцете, когато постигна желания ъгъл.
— Камера! — изкомандува Дьо Маргуя.
В този последен ден атмосферата беше особено трескава. Командите валяха една след друга, снимаше се с адска бързина.
Камерата се запали, в резултат на което стана възхитителен пожар, когато задействуваха пожарогасителя, но никой не се разсърди на Майора, тъй като не го бяха видели.
Статистът, полузадушен, напусна снимачната площадка и залитна в дима. Затича се и стигна до една стая, където Сортекс, облечен във великолепен яркочервен халат, бавно пушеше цигара.