Ераст Петрович забеляза, че хората го поглеждат ту с уплах, ту със съчувствие, ту просто с любопитство, и отначало не разбра какво става. А, да, нали на крачка го следва юначага в жандармерийски шинел, с кобур и сабя. Наистина сякаш униформен придружител отвежда нанякъде приличния на вид господин с кожено палто и цилиндър. Насреща му се зададоха двамина студенти от политехниката, той изобщо не ги познаваше, но младежите кимнаха на „арестанта“, а „заптието“ изгледаха с омраза и презрение. Ераст Петрович обърна глава към поручика, който беше все така усмихнат и май изобщо не беше забелязал враждебността на младите мъже.
— Смолянинов, очевидно ще прекарате с мен близките няколко дни. Не ходете с мундир, това може да навреди на работата ни. Облечете се цивилно. И впрочем отдавна се канех да ви п-питам… Как така се оказахте в Жандармерийския корпус? Баща ви не беше ли таен съветник2? Можехте да сте в г-гвардията.
Поручикът възприе въпроса му като покана да намали почтителната дистанция, с един разкрач настигна чиновника и тръгна редом с него.
— Какво да търся в гвардията? — ведро откликна Смолянинов. — Паради и гуляи — скука. А в жандармерията си е удоволствие. Тайни поръчения, проследяване на опасни престъпници, понякога се случват и престрелки. Помните ли миналата година анархиста, дето се барикадира в една вила в Новогиреево? Цели три часа се стреляхме, рани двама наши. За малко и мен да ме уцели, куршумът изсвистя до бузата ми. Още половин сантиметър — и щеше да ми остане белег — произнесе последните думи с явно съжаление за изпуснатата възможност.
— А не ви ли обижда… хм… неприязненото отношение, с к-което хората, особено вашите връстници, възприемат сините мундири? — Ераст Петрович с голям интерес се взря в спътника си, но видя в погледа на Смолянинов все същата безметежност.
— Не им обръщам внимание, защото служа на Русия и съвестта ми е чиста. А предубеждението срещу Жандармския корпус ще се разсее, когато всички разберат колко много правим за закрилата на държавата и жертвите на насилие. Нали знаете, емблемата, утвърдена за нашия корпус от император Николай Павлович, е бяла кърпа, която да обърше сълзите на нещастните и страдалците.
Простодушният му ентусиазъм накара статския съветник пак да го погледне и онзи заговори още по-пламенно:
— Смятат за срамна службата ни, защото почти нищо не знаят за нея. А всъщност никак не е лесно да станеш жандармерийски офицер. Първо, приемат само потомствени дворяни, защото ние сме основните защитници на престола. Второ, избират най-достойните и образованите измежду армейските офицери, само най-успешно завършилите школата. Недопустимо е и най-малкото служебно петънце, не дай си Боже да имаш неуредени борчове. Жандармеристът трябва да е с чисти ръце. Знаете ли какви изпити държах? Ужас! За съчинението си на тема „Русия през XX век“ изкарах пълен отличен, и пак ми се наложи да изтърпя почти цяла година за приема, а след завършването още четири месеца чаках да ме назначат. Впрочем папа ме уреди в Московското управление.
Смолянинов спокойно можеше да пропусне тази подробност, тъй като Ераст Петрович вече достойно беше оценил честността на младежа.
— И какво е бъдещето на Русия през двайсети век? — попита Фандорин и погледна защитника на престола с явна симпатия.
— Величаво! Само трябва да се пренастроят умовете на просветеното общество от разрушителност към съзидание, а непросветените трябва да се образоват и постепенно да бъде възпитано у тях чувство на самоуважение и достойнство. Това е най-важното! Не се ли направи, Русия ще бъде изправена пред чудовищни изпитания…
Но пред какви именно изпитания ще се изправи Русия Ераст Петрович не успя да разбере, защото вече бяха свърнали по „Болшой Гнездниковски“ и стигнаха до скромна зеленикава двуетажна къща, в която се намираше Московската тайна полиция.
Ако човек не беше запознат изтънко със сложните разклонения на руската държавност, трудно можеше да си изясни разликите между Тайната полиция и Губернското жандармерийско управление3. На книга първото издирваше политически престъпници, а второто провеждаше дознанията, но тъй като в тайните разследвания издирването и дознанието са неразделни, двете ведомства вършеха едно и също: изтребваха революционната язва по всички предвидени и непредвидени от закона начини. И жандармеристите, и тайните полицаи бяха хора на място, многократно проверявани и допуснати до съкровените тайни, обаче Жандармерийското управление се подчиняваше на щаба на Отделния жандармерийски корпус, а Тайната полиция — на полицейския департамент. Хаосът още повече се увеличаваше поради факта, че ръководителите на Тайната полиция често биваха от Жандармерийския корпус, а в жандармерийските управления служеха чиновници от департамента. Очевидно навремето някой мъдър и опитен човек с доста неблагоприятно мнение за човешката природа е решил, че само едно наглеждащо и надзираващо око не стига в размирната империя. Дори и Господ е дал на човеците не една, а две зеници. С две очи по-ясно се съзират крамолите, а и намалява рискът, че само едно око с изключителни права твърде ще се възгордее. Затова по отдавнашна традиция между двете разклонения на политическата полиция царяха ревниви и неприязнени отношения, което не само се смяташе в реда на нещата, но дори се поощряваше.
2
Тоест високопоставен държавен чиновник от трети клас, обикновено на висока служба, от ранга на зам.-министър. — Б.пр.
3
Тайната полиция е местен орган на Департамента на полицията, отговаря за политическите разследвания и надзор, има агенти за външно наблюдение и тайни агенти в политическите партии. Създадена в Петербург през 1866 г., от 1880 г. и в Москва. Премахната е след Февруарската революция. Губернското жандармерийско управление е местен орган на политическата полиция в Руската империя от 1867 до 1917 г. Провежда дознания и извършва арести по политически случаи, осъществява политически разследвания и надзор. — Б.пр.