Статският съветник пребледня, веждите му мръднаха нагоре-надолу, тънкият му мустак затрепка. Князът доста иронично наблюдаваше вътрешната му борба и спокойно чакаше края й.
— Е?
— Добре — тихо промълви Ераст Петрович. — Щом искаш, ще си з-замълча…
— Чудничко — усмихна се триумфаторът и си погледна часовника. — Какви ти десет минути, стигнаха ни пет. Колкото за играта, помисли си. Не погребвай таланта си, не ставай като лукавия и ленив раб, за който говори свети Матей53.
С тези думи главният полицейски началник се запъти към вратата.
Фандорин отвори уста да го спре, но вместо да викне, устата му отрони едва чуто:
— „Злина изкоренява зло…“
Глава шестнайсета
Веднага след като премахнат Пожарски, трябва да изчезнат. Грин вече беше решил как: с шейна до Богородско, там да се снабдят със ски и през Лосиноостровската гора, без да се мяркат по заставите, да стигнат до Ярославското шосе. Веднъж да се измъкнат от Москва, после лесно.
Жалко за хвърления труд. Пак ще трябва да зарежат бомбите: стъкленицата с взривната смес е използвана само наполовина, консервните кутии чакат почти готови — с детонаторите и шрапнела, но още не са затворени. Само ще им натежат.
Прибраха в чантата най-необходимото: фалшиви документи, дрехи, резервен револвер.
Иглата гледаше през прозореца към залостения дворец. След няколко минути щеше да напусне дома, в който беше отраснала. Най-вероятно завинаги.
Преди да телефонира повторно в полицейското управление, Жули погледна Грин в очите и го попита:
— Обещаваш ли да не ме убиеш?
— Ако дойде.
Тя се прекръсти и завъртя ръчката:
— Ало, централа? Четирийсет и четири — двайсет и две.
Този път Пожарски си беше в кабинета.
— Глеб, миличък, бързо, бързо ела! — каза му Жули с накъсан от вълнение глас. — Имам само една секунда, не мога да ти обяснявам! „Пречистенка“, дворецът на Добрински, къщата отстрани, ще я видиш. Но ела сам, непременно сам. Аз ще ти отворя! Какво става тук — не можеш да си представиш! Ще ми целуваш ръка! Край-край-край, нямам повече време!… Ще дойде — съобщи уверено, след като затвори телефона. — Ще долети незабавно. Познавам го — хвана Грин за ръката, каза умолително: — Гринчик, ти ми обеща. Как ще постъпите с мен?
— Обещанието си е обещание — той с отвращение си измъкна ръката. — Ще го видиш как умира. След това те пускам. Партията решава. Присъдата е известна. Обявяват те извън закона. Който те види, е длъжен да те унищожи като гадина. Бягай накрай света, крий се в миша дупка.
— Нищо — лекомислено сви рамене Жули. — Мъже се намират навсякъде. Ще се оправя. Винаги съм мечтала да отида до Новия свят — и вече съвсем успокоена, премести очи от Грин към Иглата и тъжно въздъхна: — Ах, клети вие, клети. Зарежете по дяволите тези глупости. Тя те обича, нали виждам. И ти я обичаш. Живейте си, радвайте се на това щастие. Стига сте избивали хора. С това все едно нищо добро няма да изградите.
Грин отмина думите й с мълчание, защото мислеше за предстоящата операция и защото нямаше какво да дискутират. Но Иглата, която гледаше двойната предателка с гнусливо недоумение, не се стърпя:
— Само не споменавайте повече за любов. Че аз не съм ви обещавала нищо. Може да ви застрелям.
Жули не трепна, още повече че ръцете на Иглата бяха празни.
— Презирате ме, че не искам да умра за Глебушка? Грешка. Аз не предавам любовта, а слушам сърцето си. Ако то ми беше казало: умри, щях да умра. Но то ми казва: можеш и без Глеб. Ако и да се преструвам пред другите, пред себе си — не.
— Вашето сърце не би могло да каже нищо друго — с омраза рече Иглата, по-нататъшния им разговор Грин не чу.
Той излезе и застана до кухненския прозорец, за да наблюдава улицата. Пожарски трябваше да се появи всеки момент. Справедливостта ще възтържествува и другарите му ще бъдат отмъстени. Червенушката, Емеля, Бобъра, Марат, Нобел, Шварц. И Гвоздея.
Очите му изведнъж съзряха нещо странно — отпечатък от подметка на перваза точно под отвореното горно прозорче. Този знак имаше някакъв тревожен смисъл, но Грин не успя да се замисли за него — звънна камбанката на вратата.
53
Матей 25:18, 25, 27 — притча на Иисус за слугата, закопал сребърния талант на господаря си, вместо да го внесе да събира лихва. — Б.пр.