И по двете поличби излизаше, че статският съветник Фандорин е важна персона, белязана с височайшето внимание. Той беше поканен да се яви пред очите на великия княз най-последен, чак в пет и половина следобед, подир командващия военното окръжие и жандармерийските висши служители. Това можеше впрочем да означава всичко и в благоприятен, и в тревожен смисъл, затова Ераст Петрович не задълба в безсмислени предположения, а изцяло се довери на съдбата. Казано е: „Благородният посреща гнева и милостта на висшестоящите с еднакво достойнство.“
При Чудов манастир статският съветник срещна поручик Смолянинов, също в параден мундир и по-зачервен от друг път.
— Здравейте, Ераст Петрович! — възкликна той. — Отивате да се представите? В какъв късен час! Сто на сто ви чака повишение.
Фандорин леко сви рамене и любезно попита:
— А вашите п-представиха ли се вече? Как мина?
— В Тайната полиция има новоназначения. Милников запазва предишната длъжност, Зубцов става началник. Макар и титулярен съветник, какво ще кажете! В Жандармерийското управление ни пращат някакъв от Петербург. За мен е без значение. Аз, Ераст Петрович, така или иначе подавам рапорт. От корпуса се връщам в кавалерията. Сега вече окончателно го реших.
Ераст Петрович никак не се учуди, но попита:
— Защо така?
— Не ми хареса как негово височество говори за задачите на държавната полиция — разпали се поручикът. — Вие, каза, трябва да внушавате на жителите страх и благоговение пред властта. Вашата задача е навреме да откривате плевелите и безмилостно да ги изскубвате за поука и назидание на останалите. Още видът на синия мундир трябвало да вцепенява гражданството. Следвало да се укрепят основите на руската държавност, иначе нихилизмът и слободията щели да ги смият.
— Може би е точно така? — предпазливо вметна Фандорин.
— Напълно е възможно. Само че аз не желая видът ми да вцепенява когото и да било! — Смолянинов гневно дръпна пискюла на сабята. — Учили са ме, че трябва да изкореняваме беззаконието и да браним беззащитните, че Жандармерийският корпус е безупречно чиста кърпа, с която върховната власт бърше сълзите на страдалците!
Статският съветник със симпатия поклати глава:
— Т-трудно ще ви е в армията. Нали знаете как се отнасят офицерите към жандармеристите.
— Нищо — упорито тръсна глава розовобузият офицер. — Първо ще ме гледат с презрение, после ще видят, че не съм някакъв си доносник. Някак ще се нагодя.
— Не се съмнявам.
Ераст Петрович си взе довиждане с опърничавия адютант и ускори крачка, защото до уреченото време за явяването му оставаха по-малко от десет минути.
Аудиенцията се провеждаше не в кабинета, а в официалния салон — вероятно с цел представящите се да осъзнаят върховното значение на мига. Точно в пет и половина двама важни лакеи с перуки на букли отвориха вратите, майордомът с позлатен жезъл влезе пръв и гръмогласно съобщи:
— Негово високородие статски съветник Фандорин.
Ераст Петрович още от прага почтително се поклони и едва подир туй си позволи да разгледа августейшата особа. Симеон Александрович беше съвсем различен от бикообразния си брат. Слаб, строен, с издължено надменно лице, остра брадичка и напомадена коса — по-скоро приличаше на хабсбургски принц от времето на Веласкес.
— Здравей, Фандорин — каза негово височество. — Ела.
Ераст Петрович много добре знаеше, че обръщението на „ти“ към по-нисшите е знак за благоволение в царската, фамилия, но леко се смръщи. Приближи се до великия княз и стисна бялата му елегантна ръка.
— Значи това си ти — Симеон Александрович с одобрителен интерес огледа внушителната осанка на чиновника. — Пожарски в докладните си те обрисува по най-похвален начин. Каква трагедия, че загина. Безкрайно талантлив човек, всеотдайно предан на мен и престола — генерал-губернаторът се прекръсти, но Фандорин не последва примера му.
— Ваше императорско височество, трябва да ви съобщя някои п-подробности за дейността на княз Пожарски във връзка със случая с Бойната група. Написах рапорт до министъра на вътрешните работи, в който най-подробно излагам всичко, което…
— Четох го — прекъсна го Симеон Александрович. — Министърът намери за необходимо да ми го препрати в качеството ми на московски генерал-губернатор. С резолюция: „Пълни измишльотини, и то опасни.“ Но аз добре познавах покойния Пожарски и затова повярвах на всяка твоя дума. Наистина всичко е било точно така. Ти си проницателен и обигран. Пожарски не се е излъгал в мнението си за теб, той много разбираше от хора. Само че не биваше да пишеш рапорт. Разбирам съперникът ти да беше жив. Но какъв е смисълът на умряло куче да вадиш нож?