Загледан в гърбовете на бегълците, Грин за първи път усети, че почти не му е останал лазур и гамата му вече е стоманеносива.
По здрач пристигна полицейският началник с взвод конна полиция и видя, че в градчето всичко е спокойно. Учуди се, поговори с евреите и откара в затвора сина на аптекаря.
Григорий Гринберг стана Грин на двайсет години след поредното бягство. Беше изминал към хиляда и петстотин километра и чак при Тоболск го спипа тъпа хайка за скитници. Трябваше да се нарече с някакво име, та се нарече. Не заради предишното си презиме, а в памет на Игнатий Гриневицки, цареубиеца.
На хиляда и осемстотния удар той почувства силите си напълно възстановени и с лекота стана от пода, без да се подпира с ръце. Имаше много време. Едва-що се беше свечерило, цялата нощ беше пред него.
Не знаеше колко време ще трябва да остане в Москва. Поне две седмици, не по-малко. Докато не махнат копоите от заставите и гарите. Грин не се безпокоеше за себе си, беше достатъчно търпелив. Осем месеца единична килия си е добра школа. Но момчетата в групата са млади и напористи, за тях ще е по-трудно.
Излезе от спалнята в хола, където бяха останалите трима.
— Защо не спиш? — стресна се Червенушката, най-младият. — Заради мен ли? Май много високо говорех?
Всички бяха на „ти“ в групата независимо от възрастта и революционните заслуги. Какво да си „ви“-кат, ако утре, след седмица или след месец може би ги чака смърт. Грин говореше на „ти“ само на тези тримата в целия свят: на Червенушката, Емеля и Рахмет. По-рано имаше и други, но те всички умряха.
Червенушката имаше най-свеж вид — нищо чудно, не бяха го взели за акцията, макар момчето да се примоли и чак се разрева от яд. Другите двама изглеждаха бодри, но уморени, което също беше естествено.
Операцията мина по-лесно, отколкото очакваха. Помогна им фъртуната, а най-вече снежните преспи преди Клин, истински дар от съдбата. Рахмет и Емеля чакаха с шейната на три километра от гарата. По план се предвиждаше, че Грин ще скочи в движение и може да се пребие. Така че веднага да могат да го приберат. Или че охраната може да го забележи, когато скача, и да открие огън по него. И в този случай шейната щеше да е от полза.
Но всичко мина много по-добре. Грин просто дотича по релсите здрав и невредим. Дори не беше замръзнал — докато пробяга три километра, здравата беше загрял.
Заобиколиха лъката на река Сестра, където работници разчистваха пътя. На съседната гара подкараха старата дрезина и с нея стигнаха чак до Москва — разпределителната гара. Разбира се, не беше лесно цели петдесет и кусур километра да напъват ръждивия лост в снега и вятъра. Нищо чудно, че момчетата капнаха, те не бяха от стомана. Първо се изтощи Рахмет, след него якият Емеля. Та втората половина от пътя му се наложи да блъска сам.
— Ти, Гринич, си като Змей Горянин — възхитен поклати ленената си глава Емеля. — Влезе за половин час в пещерата, свали старата кожа, пораснаха ти глави наместо отсечените и си като нов. Аз, дето съм такова биче, още не мога да си поема дъх, виж как съм оплезил език.
Емеля беше добър боен другар. Здравеняк, спокоен, без интелигентски превземки. Излъчваше чудесен успокояващ тъмнокафяв цвят. Беше си избрал прякора по името на Емелян Пугачов, по-рано се е казвал Никифор Тюнин. Работник от арсенала, истински пролетарий. Широкоплещест, с широко лице, с малко детско носле и кръгли добродушни очи. Рядко се случва угнетената класа да роди стабилни и съзнателни бойци, но намери ли се такъв юначага, можеш да разчиташ на него като на себе си. Грин лично го избра от петимата кандидати, изпратени от партията. Това стана, след като Самура не сполучи с бомбата, подготвена за Храпов, и Бойната група остана с човек по-малко. Грин провери новака откъм здрави нерви и съобразителност и остана доволен.
В екатериноградската акция Емеля се представи отлично. Когато кабриолетът на губернатора в посоченото в писмото време (и наистина без ескорт) спря пред невзрачната къща на „Михелсоновска“, Грин се приближи до дебелака, който едва се измъкваше от каляската, и два пъти стреля от упор. После се втурна през безистена към съседната улица, където Емеля го чакаше във вид на кочияш. И какъв малшанс: точно в тази минута край мнимия файтонджия минаваше участъковият с двама стражари. Полицаите чуха далечните изстрели и изведнъж откъм двора изскочи човек — право в ръцете им. А Грин вече беше хвърлил револвера. Събори единия с удар в брадичката, но другите двама го хванаха за ръцете, а падналият наду свирката. Лошо положение, но новакът не се поколеба. Спокойно слезе от капрата, думна стражаря с тежкия си пестник по темето и оня се свлече, а с втория Грин се справи сам. Метнаха се на файтона и дим да ги няма, изпроводени от звънливата полицейска свирка.