Пьотър Иванович не издържа и се намеси:
— Поне разбираш ли, мерзавецо, че ще увиснеш на въжето? Това е страшна смърт, много пъти съм я виждал. Първо човек хрипти и се мята. Понякога и по петнайсет минути, зависи как е вързан клупът. После езикът му излиза от устата, очите му изскачат от черепа, от търбуха му пръсват гадости. Помниш ли от Библията за Юда: „И като се строполи ничком, пръсна се през средата и всичката му вътрешност се изсипа.“13
Зубцов го погледна укорително, явно смяташе тактиката му неправилна, арестантът пък реагира съвсем безгрижно на тежките думи.
— Нищо де, ще похриптя и ще ми мине. Вече ще ми е все едно, а вие после ще ми бършете лайната. Такава ти е службата, зурло.
Подполковникът рязко хрясна безстрашния човек с пестник в лицето.
— Пьотър Иванович! — възмутен подвикна Зубцов и дори си позволи да хване началника за ръката. — Това е абсолютно недопустимо! Уронвате престижа на властта!
Бурляев разярен извъртя глава с цел явно да тури на място самозабравилия се помощник, но Ераст Петрович тропна с бастуна си по пода и тежко нареди:
— Прекратете.
Подполковникът задъхан освободи ръката си. А терористът изплю на пода кървава храчка, в която белееха два предни зъба, и щърбаво се усмихна, дяволито зяпнал подполковника с блеснали сини очи.
— Моля да ме извините, господин Фандорин — неохотно избуча Пьотър Иванович. — Изпуснах си нервите. Сам го виждате как се държи. Какво да го правим?
— Вашето мнение, Сергей Виталиевич? — обърна се статският съветник към симпатичния Зубцов.
Онзи смутено си потърка горната част на носа, но отговори веднага без колебание:
— Според мен си е губивреме. Бих отложил разпита.
— П-правилно. А ще направим следното, господин подполковник. Незабавно трябва да се изготви подробен словесен портрет на задържания. И пълен бертийонаж14. После изпратете описанието и резултата от антропологичните измерения телеграфически в Департамента на полицията. Възможно е там да имат досие за този човек. Но много спешно. Най-късно до един час депешата трябва да е в Петербург.
И отново, за кой ли път през изминалото денонощие, Фандорин крачеше по булевард „Тверской“, съвсем безлюден в нощния час. Какво ли не видя през този безкрайно дълъг ден, който все не свършваше — и снежна буря, и снегопад, и неочаквано слънце, а през нощта стана тихо и тържествено: мътната светлина на газените лампи, белите силуети на дърветата, сякаш увити в марля, леко кацат снежинките.
Статският съветник дори не беше си дал сметка защо отказа ведомствената шейна, докато под краката му не заскърца пръхкав и девствен снегът по алеите. Трябваше да се отърве от мъчителното чувство за омърсяване, иначе все едно не можеше да заспи.
Ераст Петрович вървеше, без да бърза, между скръбните брястове и се мъчеше да разбере защо всяко нещо, свързано с политиката, непременно бие на гнилоч и мръсотия. Уж е разследване като всички други, даже още по-важно. И целта е достойна — защита на общественото спокойствие и интересите на държавата. Откъде е тогава това чувство за омърсяване?
Не може да не се омърсиш, докато ринеш мръсотията — доста често му се беше случвало да чува подобни умозаключения, и то най-вече от практиците на законността. Ала отдавна беше установил, че така разсъждават само хора, които не са за тази фина дейност. Които са мързеливи, търсят лесните начини за решаване на сложни въпроси и не стават стойностни професионалисти. Истинският метач винаги е с белоснежна престилка, защото не пълзи на четири крака да събира боклуците с ръце, а има метла, лопата, гребло и умее правилно да ги ползва. При сблъсък с жестоки убийци, безсрамни мошеници, кръвожадни изроди Ераст Петрович никога не бе изпитвал такава погнуса, както днес.
Защо? Какво е това?
Нямаше отговор.
Свърна към „Малая Никитская“, където уличните лампи бяха още по-нарядко, отколкото по булеварда. Тук имаше плочник и бастунчето му, пробивайки тънкия слой сняг, бодро зазвънтя със стоманения си връх по тротоара.
14
Система за съдебна идентификация, наречена на името на своя създател, френския юрист Алфонс Бертийон (1853–1914). — Б.пр.