Пред портата, едва забележима сред дантелите на ажурните врати, статският съветник замря, по-скоро усетил, отколкото видял някакво леко движение отстрани. Рязко се обърна, за всеки случай хвана бастунчето и с лявата ръка (вътре имаше тънка около седемдесет и пет сантиметрова шпага), но веднага отпусна мускули.
До оградата наистина имаше някой, но този някой явно беше от слабия пол.
— Коя сте вие? — вгледа се Ераст Петрович.
Фигурката се приближи. Той видя отначало мъхеста яка и надвиснала самурена качулка, после с отразена светлина от далечната лампа леко блеснаха огромни очи на триъгълно лице.
— Госпожа Литвинова? — учуди се Фандорин. — Какво правите тук? В този час?
Госпожицата от дома на Ларионов се приближи. Държеше ръцете си в пухкав маншон, а очите й блестяха с наистина неземно сияние.
— Негодник! — викна екзалтираната девойка със звънтяща омраза в гласа. — От два часа ви чакам тук! Вкочаних се!
— Защо да съм негодник? — смути се Ераст Петрович. — Нямах и понятие, че ме чакате…
— Не е това! Не се правете на тъпак! Прекрасно разбирате всичко! Вие сте негодник! Нарочно искахте да ме заблудите! Престорихте се на ангел! О, направо сте ми прозрачен! Направо сте хиляди пъти по-ужасен от всякакви храповци и бурляевци! И заслужавате безмилостно унищожение! — с тези думи опасната госпожица измъкна ръка от маншона и в нея проблесна познатият револвер, който той твърде непремислено бе върнал на собственичката.
Ераст Петрович изчака дали ще последва изстрел и като забеляза, че ръката с пухкава ръкавица трепери и цевта се кандилка наляво-надясно, бързо пристъпи напред, хвана малката китка на мадмоазел Литвинова и измести дулото встрани.
— Май държите днес непременно да застреляте някой слуга на закона? — тихо попита той, взрян в лицето на госпожицата, сега съвсем близо до него.
— Мразя ви! Потисник! — прошепна тя и го блъсна в гърдите със свободното си юмруче.
Наложи му се да пусне бастунчето и да хване и другата ръка на девойката.
— Копой!
Ераст Петрович се вгледа по-внимателно и забеляза две неща. Първо, личицето на мадмоазел Литвинова, обрамчено с леко заснежената кожа и осветено от бледата улична лампа, звездите и луната, беше умопомрачително красиво. И второ, очите й пламтяха прекалено ярко, за да е само от омраза.
Той въздъхна, наведе се, прегърна я през раменете и я целуна — устните й бяха топли в противовес на всички физически закони.
— Полиция! — прошепна нихилистката и се отдръпна.
Но в същия миг обхвана с две ръце врата му и го притисна до себе си. Твърдият ръб на револвера се заби в тила му.
— Как ме открихте? — попита той, едва поемайки си дъх.
— И глупчо при това — промълви Есфир. — Нали казахте, че във всяка адресна книга… — тя отново го придърпа, и то тъй яростно, че от рязкото движение револверчето гръмна нагоре, насмалко да спука тъпанчето на Ераст Петрович и подплаши гаргите, кацнали на тополата.
Глава четвърта
Взеха всички необходими мерки.
Изчакаха Рахмет точно един час, после се вдигнаха и се преместиха.
Къщата беше ужасна — железопътен кантон близо до Виндавската гара. Мръсотията, теснотията и студът как да е, но имаше само едно стайче и, разбира се, никакъв телефон. Едно-единствено предимство — пълен кръгозор и в четирите посоки.
Още преди зазоряване Грин прати Червеношийката да остави в „пощенската кутия“ бележка за Иглата: „Рахмет изчезна. Трябва ни друг адрес. В десет пак там.“
По-удобно би било да се чуе по телефона със свръзката си още от апартамента на Аронзон, но предпазливата Игла не беше му оставила ни номер, ни адрес. Къща, откъдето с бинокъл се виждат прозорците на доцента — само това знаеше Грин за местоживеенето й. Нищожно малко. Не би могъл да я намери.
За „пощенска кутия“ при необходимост от извънредни съобщения използваха стар сайвант за файтони на една пресечка близо до булевард „Пречистенски“ — там между гредите имаше един удобен процеп: пътем само бръкваш за част от секундата.
Преди да напуснат, Грин нареди на доцента да не забравя сигнализацията. С другаря им, ако се върне, да говори като с непознат — за първи път ви виждам и не разбирам за какво ми говорите. Рахмет ще разбере, не е загубеняк. Известна му е „пощенската кутия“. Ако има какво да им каже, ще намери начин.
От девет часа Грин зае наблюдателна позиция близо до Сухарева кула, където вчера сутринта се видя с Иглата Мястото и часът бяха удобни: огромен човешки мравуняк прииждаше към битпазара. През един преходен двор и заден вход се добра до мястото, харесано още вчера — схлупен таван с наполовина закована капандура, която гледаше точно към площада.