Внимателно огледа всички, които се навъртаха наблизо. Продавачите по сергиите бяха истински. Латернаджията също. Купувачите идваха и си отиваха, никой не се задържаше повече от необходимото.
Значи всичко е чисто.
В десет без четвърт се появи Иглата. Прекоси площада, после се върна. И тя проверява. Правилно. Вече може да слезе.
— Лоши новини — каза свръзката вместо поздрав. Слабото й строго лице изглеждаше бледо и съкрушено. — Ще карам поред.
Вървяха един до друг по „Сретенка“. Грин слушаше мълчаливо.
— Първо. Снощи полицията е нахлула у Ларионов. Не са арестували никого. Но после там се е стреляло. Ларионов е убит.
Само е работа на Рахмет, помисли си Грин и изпита едновременно облекчение и озлобление. Щом се върне, ще му даде урок по дисциплина.
— Второ? — попита той.
— Колко сте бързи с възмездието. Трябваше да проучите случая.
— Кое е второто? — повтори Грин.
— Не можах да разбера къде е вашият Рахмет. Щом науча нещо, ще ви съобщя. Трето. Скоро няма да можем да ви измъкнем от града. Мислехме с товарен влак, в пломбиран вагон, но на дванайсетия и после на шестнайсетия километър железопътната жандармерия проверява всички вагони.
— Както и да е. Виждам, че имате и по-лоши вести. Казвайте.
Тя го хвана за лакътя и го поведе от оживена улица към малолюдна пресечка.
— Извънредно съобщение от Центъра. Дойде по куриер с ранния влак. Вчера рано сутринта, по същото време, когато сте убили Храпов, Крилатият отряд на Департамента на полицията е опустошил явката на „Литейни“.
Грин се намръщи. На „Литейни“ имаха дълбоко законспирирана квартира със скривалище, в което се пазеше партийната каса — всички средства, останали от януарския екс15, когато нападнаха кантората на Кредитно-заемно дружество „Петропол“.
— И? — кратко попита той.
— Да. Взели са всички пари. Триста и петдесет хиляди. Страшен удар за партията. Казаха ми да ви съобщя, че само на вас се надяват. След единайсет дни трябва да се направи последната вноска за печатницата в Цюрих. Сто седемдесет и пет хиляди френски франка. Иначе ще ни изземат оборудването. Тринайсет хиляди английски лири са необходими за закупуване на оръжие и платна за платнохода в Бристъл. Четиридесет хиляди рубли са обещани на надзирател в Одеския централен затвор за организиране бягството на наши другари. Необходими са и пари за обичайните разходи… Без налични средства цялата партийна дейност се парализира. От вас се иска незабавен отговор дали Бойната група понастоящем е в състояние да ги набави.
Грин не отвърна веднага — трябваше да прецени.
— Знае ли се кой е издайникът?
— Не. Известно е само, че операцията е проведена лично от полковник Пожарски, заместник-директор на Департамента на полицията.
При това положение Грин нямаше право да откаже. Бяха изпуснали Пожарски на Аптекарския остров — сега трябва да се реваншират.
Но да предприемат екс в сегашната обстановка беше много рисковано.
Първо — неясноти около Рахмет. Да не е арестуван? Как би се държал по време на разпит? Той е непредвидим.
Второ — откъде хора. Всъщност може да разчита само на Емеля.
Трето — за издирване на БГ сигурно са вдигнати на крак всички полицейски служби. Градът гъмжи от жандармерия, агенти, копои.
Не, рискът е над допустимото. Няма начин.
Сякаш подслушала мислите му, Иглата каза:
— Ако ви трябват хора, аз имам. Нашият московски боен отряд. Не са много опитни, досега само са охранявали събранията, но са смели момчета и разполагат с оръжие. За БГ пък биха се хвърлили в огъня. И мен ме вземете. Стрелям добре. И бомби умея да правя.
Грин за първи път се вгледа в сериозните й очи, сякаш ръснати с пепел, и видя, че по цвят Иглата прилича на него — сива, студена. Помисли си: теб пък какво те е съсипало? Или си такава по рождение?
А гласно каза:
— До огъня не сме стигнали. Още. После ще се разберем. Засега — нова квартира. Дори да не е с телефон. Но да има и заден изход. В седем вечерта пак там. Ако се появи Рахмет — много предпазливо с него. Ще го проверя.
Хрумна му къде да намери пари. Без престрелки.
Може да опита.
При портала на Лобастовата манифактура Грин освободи файтона. По навик изчака минута — дали иззад ъгъла ще се появят копои — и чак като се убеди, че няма опашка, влезе.
Докато вървеше към главната канцелария покрай цехове и заснежени лехи, покрай живописната черква, с интерес се оглеждаше.
Бива си го Лобастов. И в най-добрите американски фабрики рядко цари такъв ред.
15
От експроприация — терористична акция с цел грабеж, обир — обикновено на банки. — Б.пр.