Фандорин помълча, после заговори тихо, неуверено:
— Владимир Андреевич, вие ме познавате, не обичам да давам празни обещания. Ние дори не сме сигурни, че убиецът след извършеното злодеяние е дошъл в Москва, а не се е укрил в Петербург… В края на краищата дейността на Бойната група се направлява именно от Петербург.
— Да-да, така е — тъжно закима князът. — И аз пък какви ги… Тези престъпници целият Жандармерийски корпус наред с Департамента на полицията не може да ги залови, пък аз вас ви моля… Русия е голяма, злодеят може да се е укрил къде ли не. От сърце ви моля да ме извините. Нали знаете, вземе ли да потъва човек, и за сламката се хваща. Пък и колко пъти сте ме измъквали от ужасни положения…
Статският съветник се покашля, леко засегнат от сравнението със сламката, и рече загадъчно:
— Все пак обаче…
— Какво „все пак“? — сепна се Ведишчев, остави таблата, бързо изтри с голяма кърпа сълзите си и заситни към чиновника. — Да нямате някоя следа?
— Все пак обаче може да опитаме — замисли се Фандорин. — Дори трябва. Всъщност възнамерявах да помоля ваше високопревъзходителство да ми п-предоставите съответните пълномощия. Убиецът е използвал името ми и това е предостатъчно основание. Да не говорим за онези к-крайно неприятни минути, които изживях заради него днес сутринта. Освен това предполагам, че от Клин е пристигнал в Москва. От местопрестъплението дотук е само час път, така че е можел да дойде, преди да сме се усетили. А обратно до Петербург са девет часа, тоест би трябвало и сега да пътува. Но още от единайсет часа е обявен за издирване, всички гари са завардени, железопътната жандармерия проверява пътниците по всички влакове в радиус от триста километра. Не, няма как да е потеглил за Петербург.
— Може пък да не е с влака? — усъмни се камердинерът. — Пришпорил е кончето и се е забил в някое Мало Малово, докато премине патардията.
— В никакво Мало Малово не може да се укрие. Т-точно на такова място всичко е като на длан. Най-лесно е да се притулиш в голям град, дето никой не те познава, пък има и революционно-конспиративна мрежа.
Генерал-губернаторът изпитателно погледна Ераст Петрович и изщрака с капачето на табакерата, което подсказа преход от отчаяние към умисляне.
Чиновникът изчака Долгорукой да натъпче ноздра и гръмогласно да кихне. Когато Ведишчев попи очите и носа на сюзерена си със същата кърпа, с която току-що си избърса сълзите, князът попита:
— Но как ще го търсите, ако е тук, в Москва? Милионен град! Дори полицията и жандармерията не мога да поставя на ваше подчинение, най-многото да ги задължа да ви съдействат. Нали знаете, миличък, че прошението ми да бъдете назначен за главен началник на полицията трети месец обикаля инстанциите. Сам виждате какъв Вавилон е станал тук по отношение на полицията.
Под Вавилон негово сиятелство имаше предвид хаоса, настъпил във втората столица след уволнението на последния главен полицейски началник, твърде буквално възприел смисъла на понятието „безотчетен секретен фонд“. В Петербург се точеше безкрайна канцеларщина: враждебни към княза придворни никак не желаеха да се даде ключовата длъжност на Долгоруковото протеже, но пък не бяха достатъчно всесилни да натрапят на генерал-губернатора свой човек. Междувременно огромният град живееше без основен защитник и пазител на законността. Главният полицейски началник има за задача да оглавява и обединява дейността на градската полиция, Губернското жандармерийско управление и Тайната полиция, а сега цареше пълна бъркотия: подполковник Бурляев от Тайната полиция и полковник Сверчински от жандармерията се ковладеха с доноси и в един глас се жалваха от наглото противодействие на самонадеяните полицейски участъкови началници.
— Да, неблагоприятно положение за провеждане на съгласувани действия — призна Фандорин, — но в д-дадения случай разединението на следствените органи дори ще е от полза…
Гладкото чело на статския съветник се набразди, ръката му сякаш машинално измъкна от джоба нефритената броеница, с която си помагаше да се концентрира. Долгорукой и Ведишчев, навикнали на маниера му, притаиха дъх, лицата на двамата старци добиха еднакъв израз — като на деца в цирка, които знаят със сигурност, че цилиндърът на фокусника е празен, но уверено очакват магьосникът да извади от него зайче или гълъб.