И чиновникът им го преподнесе.
— Позволете да ви попитам защо престъпникът така бляскаво се е справил със задачата си? — подхвана Ераст Петрович и направи пауза, сякаш наистина очакваше отговор. — Много просто: бил е най-подробно осведомен за неща, които малцина би трябвало да знаят. Това първо. Мерките по осигуряване безопасността на генерал-адютант Храпов при навлизане в Московска губерния бяха разработени едва завчера в присъствието на съвсем ограничен кръг от хора. Това второ. Някой от тях, запознат до най-малките подробности с плана, го е издал на революционерите — съзнателно или несъзнателно. Това трето. Достатъчно е да намерим този човек и чрез него ще хванем следите на Бойната група и на самия извършител.
— Как тъй „несъзнателно“? — примижа генерал-губернаторът. — Съзнателно, да, разбирам. И на имперска служба си има върколаци. Едни за пари издават на нихилистите държавни тайни, други са слуги на дявола. А несъзнателно какво ще рече? В безпаметно състояние? На пияна глава ли?
— По-скоро е непредпазливост — отвърна Фандорин. — Обикновено с-става така: длъжностно лице се изпуска пред някой от близките си, който е в контакт с терористите. Син, дъщеря, любовница. Но това удължава веригата само с едно звено.
— Така — князът отвори табакерата за втора порция енфие. — Завчера на секретното съвещание във връзка с пристигането на Иван Фьодорович (лека му пръст на грешника) освен мен и вас присъстваха само Сверчински и Бурляев. Съгласно указанията от Петербург дори от полицията нямаше хора. Значи началниците на жандармерията и тайната полиция са заподозрени, така ли? Някак странно. Ааа-пчи!
— Наздраве! — втурна се Ведишчев пак да обърше носа на негово сиятелство.
— И те! — твърдо заяви Ераст Петрович. — Освен това трябва да изясним кой друг от служителите в жандармерията и Тайната полиция е бил запознат с п-подробностите. Да са трима-четирима души, предполагам, не повече.
Фрол Григориевич възкликна:
— Боожке, че за вас това е нищо работа! Владим Андреич, не се отчайвайте, Бога ми! И да напуснете службата, ще е красиво, както му е ред. Ще ви целуват ръка, а няма да ви наритат. Ераст Петрович мигом ще го избройка кой е този юда. Ще каже: „Това първо, това второ, това трето“ — и готово!
— Не е толкова лесно — поклати глава статският съветник. — Да, Жандармерийското управление е едната възможност за изтичане на сведения. Тайната полиция е другата. Но има и т-трета, уви, която не мога да разследвам. Съгласуваният ни план за охрана на Храпов се изпрати с шифрограма в Петербург за потвърждение. В нея имаше данни за мен като отговорен по безопасността на госта — с извадка от служебния формуляр, словесен портрет, агентурно описание и прочее. Общо взето, както е регламентирано в подобни случаи. Затова Зейдлиц не се е усъмнил в онзи лъже-Фандорин, защото най-детайлно е бил осведомен за всичко, свързано с мен, дори за з-заекването… Ако източникът на сведенията е в Петербург, надали мога нещо да направя. Както се казва, с вързани ръце съм. Но все пак имаме два шанса срещу един, че нишката тръгва от Москва. А и убиецът най-вероятно се крие някъде тук. Ще го търсим.
От генерал-губернаторския дом чиновникът за специални поръчения потегли право към Жандармерийското управление на „Малая Никитская“. Докато пътуваше с княжеската шейна, облечена отвътре в синьо кадифе, размишляваше как да се държи с полковник Сверчински. Несъмнено хипотезата Станислав Филипович, дългогодишен довереник на княза и Ведишчев, да е свързан с революционерите изискваше доста развинтено въображение, но статският съветник никак не беше ощетен откъм въображение, а и през богатия си откъм приключения живот се беше натъквал и на много по-странни сюрпризи.
И така, какво може да се каже за полковник Станислав Сверчински от Отделния жандармерийски корпус?
Потаен, хитроумен, честолюбив, много предпазлив, предпочита да не се набива на очи. Усърден служител. Умее да изчаква своя час и сега май го е дочакал: временно само изпълнява длъжността началник на управлението, но най-вероятно ще го назначат за постоянно и тогава за кариерата му се разкриват най-апетитни перспективи. Само дето и в Москва, и в Петербург се знае, че Сверчински е човек на Владимир Красно слънчице1. И ако Владимир Андреич отиде на боклука — в Ница, — на полковника може и да му се размине сладкото назначение. Следователно смъртта на Храпов е неприятно и дори фатално събитие за кариерата на Станислав Филипович. Поне така изглежда на пръв поглед.
1
Владимир I Святославович — Красно слънчице (? — 1015) — новгородски и киевски княз, внук на княз Игор. През 988–989 г. приема християнството от Византия и го налага като държавна религия в Русия. — Б.пр.