— Да не се шегувате? Ще ги ударим без предупреждение. Ще ги избием като бесни псета. Иначе ще загубим от нашите хора.
— На нашите хора това им е работата — да рискуват живота си — упорито настоя статският съветник. — А без предложение да се предадат акцията е п-противозаконна.
— Добре, по дяволите, нека е с предложение. Само че толкова по-рисковано ще е за вас, да знаете — Пожарски злорадо се подсмихна и обясни: — Според разработената диспозиция на вас, скъпи Ераст Петрович, се пада почетната роля на мюре. Ще седите на една пейка, уж ме чакате. Нека БГ се подлъже да дойде по-наблизо. Докато аз не се появя, те няма да ви убият. Все пак, ще ме извините за нескромността, полицейският заместник-директор за тях е по-едра плячка, отколкото чиновникът, пък бил той и за специални поръчения. Аз пък ще се появя едва когато капанът щракне. И ще действам точно според закона — ще предложа на враговете да се предадат. Естествено, през ум не би им минало да се предават, но предложението ми ще е сигнал за вас да скочите в укритието.
— К-какво укритие? — присви сините си очи Фандорин, комуто се стори, че планът на Глеб Георгиевич е чудесен както и да го погледнеш, освен дето за някакъв си статски съветник остава само един изход от Брюсовската градина, и той е право към гробището.
— Да не мислите, че ще ви оставя на прицел? — чак се обиди Пожарски. — Там вече всичко идеално е подготвено. Сядате на третата пейка от входа. Отдясно има пряспа. Под пряспата — яма. Всъщност там започва канал, който стига до пресечката. Наредил съм каналът да се покрие с плоскости и отгоре да се затрупа със сняг, така че не се вижда. Но под пряспата до вашата пейка има само тънък фурнир. Щом ме видите да идвам в градината, скачате в снега и пред очите на слисаните терористи направо потъвате в земята. После по канала бягате от полесражението и излизате на пресечката жив и невредим. Какво ще кажете? — гордо попита князът и внезапно се обезпокои: — Но може би все пак не сте добре? Или не искате да се подложите на такъв риск? Ако ви е страх — кажете направо. Няма нужда от игра с огъня.
— Планът е добър. И рискът е съвсем премерен.
Фандорин бе обзет сега от много по-силни чувства, нежели страх. Утрешната операция с риска и престрелката — всичко това бяха глупости в сравнение с тежестта, която му се стовари: нахлуването на терористите не другаде, а точно в шеста къпалня, можеше да има само едно обяснение…
— Имам предложение — каза князът и изтегли от джоба на жилетката часовника си за ланеца. — Вече е късно, но вие, предполагам, сте се наспали, а аз никога не мога да спя преди сериозна акция. Нерви. Хайде да посетим милата ни отшелничка. Ще ви я покажа на светло. Гарантирам ви грандиозен ефект.
Статският съветник стисна зъби. Чак сега, след тези думи, произнесени, както му се стори, с престорена небрежност, пелената окончателно падна от очите на наивния Ераст Петрович.
Господи! Как може да си тъй жесток, Господи!
Ето защо били мракът и воалът, ето защо било шептенето!
И поведението на Пожарски съвсем му се проясни. Защо честолюбецът ще чака колегата да се свести? Можел е да измисли друг план без участието на московския чиновник. И не би се наложило да споделя лаврите си с него.
То пък все едно ще се наложи — Фандорин няма и да помирише лаври.
Пожарски не е просто кариерист. Не му стига само служебен успех, трябва му сигурност в победата над всички и всичко. Той вечно трябва да е пръв. А сега му е паднала превъзходната възможност да стъпче, да унищожи човека, когото нямаше как да не възприема като истински съперник.
Не можеше да му се сърди. Освен за прекалената жестокост, но явно тя си му беше в характера.
Статският съветник стана и с чувство за обреченост се подготви да изпие до дъно чашата на унижението.
— Добре, да вървим.
Вратата на арбатската къща сама се отвори пред тях. Един господин като сянка, съвсем подобен на онзи, който седеше до леглото в хотела, леко се поклони и докладва:
— Седи в кабинета. Заключих вратата. Един път я водих до клозета. Два пъти помоли за вода. Нищо друго.
— Ясно, Коржиков. Прибери се в хотела. Наспи се. Тук ще се оправим сами с негово високородие — и заговорнически смигна на Ераст Петрович, което породи у последния секундно, но много силно желание да хване гадината с две ръце за врата и да му прекърши прешлените, които свързват душата с тялото. — Сега отново ще ви запозная с прочутата покорителка на сърца, ненадминатата актриса и загадъчна красавица — засмя се злобно Пожарски и се заизкачва пръв по стълбата.
Отвори с ключ познатата врата, престъпи прага и запали газената лампа. Стаята се изпълни с леко трепкаща светлина.