— Какво има, мадмоазел, няма ли поне да се обърнете? — присмехулно се обърна той към домакинята, която Фандорин от коридора още не виждаше. — Аа! — ревна внезапно князът. — Коржиков, говедо такова, ще те съдя!
Той се втурна в кабинета и статският съветник видя крехката женска фигура, застинала неподвижно с лице към прозореца. Главата й меланхолично бе склонена встрани, но жената само на пръв поглед бе замряла неподвижно. Още от втория поглед личеше, че леко се полюшва, а и краката й са малко над пода.
— Есфир — безсилно прошепна Ераст Петрович. — Господи…
Князът извади нож от джоба си, клъцна въжето и трупът тежко се свлече на пода. Размаха ръце с безжизнената грация на парцалена кукла, удари чело в паркета и сега вече наистина се вцепени съвсем неподвижно.
— Да му се не види — приклекна до тялото Пожарски и съкрушен изцъка. — Изчерпа се откъм полза, но все пак жалко. Беше изключителна личност. Пък и ми се щеше да ви позабавлявам. Но какво да се прави, ще се порадвате на вече повехнала красота — той хвана покойницата за раменете и я обърна по гръб.
Ераст Петрович неволно зажумя, но се засрами от собствената си слабост и се насили да отвори очи.
За да види нещо, от което пак зажумя — този път от изненада. А после смешно премига.
За първи път виждаше жената, паднала на пода — веднъж съзрял такова лице, човек не можеше да го забрави. Едната му половина беше съвсем нормална и дори сравнително миловидна, но от другата страна чертите бяха изкривени и сплескани, така че окото стоеше почти вертикално, а скулата се беше изметнала към ухото.
Пожарски се разсмя, изключително доволен от произведения ефект:
— Сладка е, нали? Родилна травма. От форцепс. Сега разбирате ли поведението на мадмоазел Диана? Как да се отнася към мъжете, щом на дневна светлина всички са се ужасявали от нея? Само с омраза. Затова й е харесвало да живее в този омагьосан замък, в това царство на мрака и тишината. Тук тя не е била нещастен урод, а най-фантастичната красавица, която може да роди мъжкото въображение. Брр — потръпна Глеб Георгиевич, взрян в страшилището, и се оплака: — Вие сте си добре, ами какво да кажа аз, дето вчера половин ден си прекарах в наслади с това чудовище — цял настръхвам.
Ераст Петрович стоеше абсолютно вкаменен, още не можеше да се съвземе, но с ума си вече знаеше, че първото чувство, което ще го обземе веднага щом сърцето му се поотпусне, ще бъде ужасен срам.
— Впрочем може би в ада, накъдето несъмнено е потеглила покойната, точно такива се смятат за първи красавици — философски додаде князът. — Ала нашият план, Ераст Петрович, си остава в сила. Пряспата вдясно, да не забравите.
Глава четиринайсета
Пожарски закъсняваше.
Девет и шест минути. Грин прибра часовника. В джоба на шинела си държеше колта, пръстите му здраво обхващаха удобната набраздена ръкохватка.
Нека й е зле на революцията, щом полицейското началство е принудено да си прави конспиративни срещи тайно от собствените си подчинени. Противниковият лагер се тресе от тревога и неувереност, там се плашат от собствените си сенки, никой никому няма доверие. И много правилно.
Или се досещат за ТГ?
А всичко е съвсем просто: не може да победи кауза, чиито поддръжници се грижат най-вече за собственото си благополучие. Затова победата на революцията е неизбежна.
Само че ти няма да я дочакаш, каза си Грин, за да потисне навътре лазура, който напираше да бликне след вчерашното събитие. Ти си кибритена клечка. И без това гориш повече от предвиденото. А земните радости ти самият си изключил от живота си.
Статският съветник Фандорин седи на пейката. Разсеяно се почуква с ръкавица по коляното, гледа гаргите, които подскачат по клоните на стария дъб.
Сега този красив, елегантно облечен човек ще умре. И никога няма да се разбере за какво е мислил в последните минути на съществуванието си.
Неочакваното хрумване го сепна. Когато се прицелваш във врага, не бива да мислиш за майка му и децата му, припомни си Грин думите, които много пъти бе внушавал на Червенушката. Щом човек е облякъл вражеска униформа, значи от мирен гражданин се е превърнал в боец.
Шинелът беше хубав, от качествено сукно. Нобел му го донесе — баща му е генерал в оставка. Иглата залепи на Грин прошарени мустаци и бакенбарди. Чудесна маскировка.
По алеята се зададе Червенушката, облечен като гимназист. Той трябваше да провери пресечката — чисто ли е. Приближи се до Фандорин, леко кимна и седна до него. Гребна чист сняг, гризна си от него. Вълнува се.
Нобел и Шварц разчистваха с лопати алеята. Емеля стоеше оттатък оградата, правеше се на стражар. Марат и Бобърът с торбести палта и плъстени боти играеха до входа — с метални остриета целеха обръч на земята. Идеално време са си избрали за раздумка Пожарски и Фандорин. Никой не се мотае наоколо, изобщо няма минувачи.