Откъм входа надничаше чистачът с бяла престилка и метален знак.
Погледна заснежения човек със застинали очи и виновно заобяснява:
— Свил съм се тука, не се подавам, както ми наредиха. Кои сте подгонили? Хитровските разбойници? Или бомбаджиите?
— Бомбаджиите — отговори Грин и бързо се измъкна от пресечката.
Разполагаше със съвсем малко време.
— Изчезваме — каза на Иглата веднага щом му отвори. — Бързо.
Тя пребледня, но не попита нищо — веднага отиде да се обуе.
Грин взе два револвера, патрони, кутията с взривната смес и няколко детонатора. Наложи се да зареже готовите консервни корпуси.
Чак когато излязоха навън и благополучно свиха зад ъгъла, разбраха, че къщата не е завардена. Явно полицията е била сигурна, че БГ сама ще им падне в капана и се е въздържала от външно наблюдение, та някак случайно да не се издаде.
— Накъде? — попита Грин. — В хотел не може. Ще ни издирват.
Иглата се поколеба и каза:
— У нас. Само че… Ще видиш.
На файтонджията каза да кара към „Пречистенка“, къщата на граф Добрински.
Докато пътуваха, Грин тихо й разказа какво се беше случило в Брюсовската градина. Лицето на Иглата остана безизразно, но по бузите й потекоха сълзи.
Шейната спря пред старовремски чугунени порти, украсени с корона. Зад оградата се виждаше двор и голям триетажен дворец, някога вероятно бляскав и пищен, а сега с напукани стени и явно занемарен.
— Там никой не живее, вратите са залостени — взе да обяснява Иглата, сякаш се оправдаваше. — Като умря баща ми, освободих всички слуги. Но не мога да го продам. Баща ми завеща този дом на сина ми. Ако имам син някой ден. Ако не, след смъртта ми — на управата на орден „Свети Георгий“.
Значи вярно се говореше за годеницата на Фокусника, че е графска дъщеря, разсеяно си помисли Грин, защото в ума му малко по малко се завъртя мисълта за най-важното.
Иглата го поведе покрай залостената порта, покрай оградата към малка пристройка с горен полуетаж и вход направо откъм улицата.
— Тук някога живееше семейният ни лекар — обясни Иглата. — А сега аз. Сама.
Но той вече не я слушаше.
Влезе с нея и без да поглежда наникъде, мина през някаква стая, седна.
— Сега какво ще правим? — попита Иглата.
— Трябва да помисля — монотонно отговори Грин.
— Може ли да остана тук? Няма да преча…
Но тя му пречеше. Мекият й тюркоазен поглед не оставяше мисълта му да се концентрира, въртяха му се разни второстепенни и изобщо ненужни мисли.
С усилие на волята Грин си наложи да не се отклонява от основната линия, да се съсредоточи върху най-насъщната задача.
Най-насъщната задача се наричаше ТГ. Нямаше кой да я реши освен Грин.
С какво разполага?
Само с добре тренирана памет.
На нея трябва да заложи.
ТГ изпрати общо осем писма.
Първото — за екатериноградския губернатор Богданов. Дойде скоро след неуспешното покушение срещу Храпов, на 23 септември миналата година. Появи се изведнъж на масата в конспиративната квартира на „Фонтанка“. На пишеща машина „ундервуд“.
Второто — за жандармерийски генерал Селиванов. От само себе си изникна в джоба на палтото му на 1 декември миналата година. Беше по време на партийната „сватба“. Пак на пишеща машина „ундервуд“.
Третото — за Пожарски и някакъв „важен агент“, който се оказа Стасов, член на задграничния ЦК. Грин го откри на пода в антрето на Василевски остров на 15 ноември. Същата пишеща машина.
Четвъртото — за Храпов. Във вилата в Колпино. Емеля намери бележката, увита върху камък, под отворения прозорец. На 16 февруари. ТГ пак го беше написал на „ундервуд“.
И така, първите четири писма се получиха в Петербург в продължение на почти пет месеца.
В Москва ТГ се развихри: за четири дни — четири послания.
Петото — за предателството на Рахмет и че Сверчински през нощта ще е на Николаевската гара. Дойде на 19-и, вторник. Пак, както в случая със „сватбата“, се появи в джоба на окаченото му палто. Пишещата машина вече беше „ремингтън №5“. Очевидно „ундервудът“ беше останал в Питер.
Шестото — за полицейската блокада при железопътните складове и за новата квартира. Получи се на 20-и, сряда. Донесе го Матвей, някой незабелязано му пуснал писмото в джоба на полушубката. Написано на „ремингтън“.
Седмото — за Петросовската баня. Пуснато в пощенския процеп на 21 февруари. „Ремингтън“.
Последното, осмото, което ги подмами в капана, дойде по същия начин. Вчера, петък. „Ремингтън“.
Какво следва от всичко това?
Защо ТТ в началото им направи толкова безценни услуги, а накрая ги предаде?
Поради същото, което подтиква към предателство и другите: бил е арестуван и сломен. Или е бил разкрит и самият той е станал жертва на провокация. Няма значение, това не е най-важното.