Основният въпрос е кой е той?
В четири от осемте случая ТГ или негов посредник е бич в непосредствена близост до Грин. В другите четири не е искал или не е можел да стигне директно до него и е действал отвън: отвореният прозорец, вратата, Матвей.
За Колпино е ясно: след януарския екс Грин беше наредил престой под карантина за групата: останаха във вилата, никъде не излизаха, с никого не се срещаха.
А в Москва ТГ бе имал непосредствен достъп до Грин само веднъж, на 19 февруари, когато Коза им проведе инструктаж, преди да нападнат колата на експедиционната служба.
Какво стана от вторник до сряда?
Грин подскочи на стола, потресен от отговора, по-елементарен от две и две. Как не се беше сетил досега! Просто не е имал истински категорична необходимост, която така изостря умствената дейност.
— Какво? — уплаши се Иглата. — Зле ли ти е?
Той мълчаливо грабна лист и молив, помисли една минута и бързо драсна няколко реда, отгоре написа адреса.
— За телеграфа. Свръхспешно.
Глава петнайсета
Грин се оказа съвсем различен от представата на Ераст Петрович за него. Нищо злодейско или особено кръвожадно не видя у човека, седнал на другата пейка. Изсечено сурово лице, което е трудно да си представиш усмихнато. И съвсем младо въпреки лаишкия маскарад във вид на прошарени мустаци и бакенбарди.
Освен самия Фандорин и терористите май нямаше никой друг в Брюсовската градина. Пожарски чудесно бе избрал мястото за операцията. Оттатък оградата пристъпяше стражар, несъмнено дегизиран. Двама млади чистачи с неестествено дълги бради и интелигентни лица несръчно стържеха снега с дървени лопати. Други двама младежи играеха наблизо — забиваха остриета в метален обръч, но не много увлечено — току се оглеждаха на всички страни.
Вече минаваше девет, но Пожарски закъсняваше. Явно чакаше да се върне най-младият, който се правеше на гимназист.
Ето го. Задава се, свирукайки, по алеята, сяда на една ръка разстояние от Ераст Петрович, точно до продънената пряспа, и жадно си пъха шепа сняг в устата. Гледай ти, каза си статският съветник, още е съвсем дете, а вече е научен да убива. За разлика от фалшивия генерал гимназистът беше съвсем убедителен на вид. Сигурно той е Червенушката.
Появи се Пожарски и играчите на обръч се запътиха към центъра на градината. Ераст Петрович вътрешно се стегна.
Князът викна, че предлага на нихилистите да се предадат, и Фандорин скочи като изстрелян, леко подхвана за яката „гимназиста“ и се метна с него в спасителната пряспа. Момче е още, рано му е да умира.
Снегът пое меко статския съветник, но го спусна съвсем на плитко, нямаше и лакът дълбочина. Червенушката падна върху него и взе да се дърпа, но малко трудничко би могъл да се измъкне от здравите ръце на Ераст Петрович.
От всички страни затрещяха изстрели. Фандорин знаеше, че стрелците от Крилатия отряд, подсилени с копоите на Милников, стрелят от назъбената манастирска стена, от околните покриви, и няма да прекратят огъня, докато в градината шава нещо живо.
Къде е обещаната яма?
Ераст Петрович леко притисна през гърлото младия терорист, за да не рита, и веднъж, втори път, трети път удари с юмрук в снега — ако отдолу има фурнирна плоскост, би трябвало да изпружинира, но не, твърдта си оставаше твърд.
„Гимназистът“ не се мъчеше вече да се освободи, само от време на време се разтърсваше като от електрически ток, макар че Фандорин не го беше притиснал силно — само колкото за десетина минути пълен покой.
На няколко пъти в снега съвсем близо до тях със злобен съсък се забиваха куршуми. Ераст Петрович бъхтеше все по-яростно опърничавия фурнир и дори се опита да подскочи, доколкото му беше възможно в легнало положение и притиснат от пленника си. Не, ямата не пожела да се отвори — дали защото плоскостта се е вледенила през нощта, или поради някаква друга причина.
А престрелката постепенно стихна и скоро секна.
По алеята се чуха гласове:
— Край с този. На решето е.
— И с този. Както е обезобразен, и майка му няма да го познае.
Неблагоразумно беше да се подава от пряспата — веднага ще го надупчат с десетина куршума, затова Ераст Петрович извика, без да се надига:
— Господа, аз съм Фандорин, не стреляйте! — чак след това отмести кротналия се Червенушка и се надигна — сигурно същински снежен човек.
Градината беше пълна с цивилни. Вероятно бяха поне петдесетина, а извън оградата се виждаха още.