— Не знам, но му прошепнах, че бележката е от вас.
Ераст Петрович кимна, нетърпеливо се разходи по дългия килим: веднъж, два пъти. Вратата не се отвори.
— Кой е при него? — не издържа Фандорин.
— Някаква дама. Млада и много красива — веднага заряза писането Инокентий Андреевич, самият той очевидно също заинтригуван. — Не зная името й, Фрол Григориевич я въведе.
— Ама и Ведишчев ли е вътре?
Не стана нужда секретарят да му отговаря, защото високата бяла врата леко скръцна и в приемната се появи самият Ведишчев.
— Фрол Григориевич, спешно трябва да се видя с негово сиятелство. По въпрос от изключително значение! — ядно каза Фандорин, но камердинерът на княза направи нещо странно: вдигна пръст до устните си, после със същия пръст му направи знак да го следва и енергично заситни по коридора с патравите си крака, обути в плъстени пантофи.
Статският съветник сви рамене и потегли подир стареца, а същевременно си помисли: може би не е чак толкова безпочвено недоволството на петербуржци, че московското началство вече е изкукуригало поради преклонната възраст.
Ведишчев отвори една след друга пет врати, на няколко пъти свърна надясно и наляво и най-накрая двамата се намериха в тясно коридорче, за което Фандорин знаеше, че води от кабинета на генерал-губернатора към вътрешните стаи.
Тук Фрол Григориевич се спря, пак вдигна пръст и леко побутна ниска вратичка. Тя се открехна безшумно и се оказа, че през пролуката чудесно се вижда какво става в кабинета.
Ераст Петрович зърна Долгорукой в гръб, а пред него на твърде близко разстояние някаква дама или госпожица. Всъщност на никакво разстояние, защото посетителката бе свряла лице в гърдите на негово сиятелство и иззад рамото със златен еполет се виждаше само темето й. В тишината се чуваха само хлипалия и жални подсмърчания.
Фандорин в пълно недоумение се озърна към камердинера и онзи изведнъж си позволи нещо много странно — намигна на статския съветник с бръчкавия си клепач. Съвсем объркан, Ераст Петрович пак погледна през пролуката. Князът вдигна ръка и леко погали плачещата по черната коса:
— Успокой се, мила, няма нищо — нежно рече той. — Хубаво е, че дойде при стареца да ти олекне на душата. И че си поплака, също е добре. Но виж какво ще ти кажа. Забрави го. Не е за теб. За никого не е. Ти си пряма, пламенна, не можеш да живееш наполовина. А той — макар да го обичам — е някак като безжизнен, все едно го е попарила слана. Или е посипан с пепел. Не можеш да го сгрееш, да го съживиш. Мнозина вече опитаха. Чуй съвета ми, не си хаби сърчицето за него. Намери си някой млад, ясен и разбран. С такива по-щастливо се живее, повярвай на стареца.
Ераст Петрович слушаше думите на княза, невярващо свил писани вежди.
— Не искам ясен — с гъгнив от сълзите, но съвсем разпознаваем глас избоботи чернокосата посетителка. — Вие нищо не разбирате, той е по-жив от всички, които познавам. Само се боя, че не умее да обича. И освен това през цялото време ме е страх, че ще го убият…
Фандорин не можеше да подслушва повече.
— Защо ме доведохте тук? — яростно прошепна той на Фрол Григориевич и бързо излезе в коридора.
Върна се в приемната и като натискаше така силно перодръжката, че хвърчаха мастилени пръски, написа на генерал-губернатора нова бележка, съвсем различна от първата и по тон, и по съдържание. Но не успя да я връчи на секретаря: бялата врата се отвори и се чу гласът на Владимир Андреевич:
— Хайде, Господ да те пази. И не забравяй съвета ми.
— Добър ден, Есфир Авесаломовна — поклони се статският съветник на красавицата, излязла в приемната.
Тя му хвърли презрителен поглед. Човек не би могъл изобщо да си представи, че тази надменна дама току-що смъркаше и хлипаше като дете, лишено от сладолед. Само очите й, още влажни от сълзите, блестяха малко повече от обичайното. Савската царица си тръгна, без да го удостои с отговор.
— Ех — въздъхна князът, загледан подире й, — да бях сега на шейсет и пет… Влизайте, драги. Извинете, че се наложи да почакате.
Сякаш по мълчаливо споразумение не споменаха посетителката, а минаха направо по същество.
— Така се завъртяха нещата, че д-досега не можах да дойда с рапорт при ваше сиятелство — подхвана Фандорин с официален тон, но генерал-губернаторът го хвана под ръка, сложи го да седне на фотьойла срещу своя и с благ, добродушен глас рече:
— Знам всичко. Фрол има доброжелатели и в Тайната полиция, и навсякъде. Редовно получавах донесения относно приключенията ви. И за днешната битка съм надлежно осведомен. Получих подробно донесение от колежки асесор Милников — с всички подробности. Чудесен човек е Евстратий Павлович. Много му се ще да заеме овакантеното място на Бурляев. Защо не, може и да подметна на министъра. Вече пратих на негово величество депеша за днешното геройство — да изпреваря княза. От голямо значение е кой пръв ще му докладва. За вашата доблест му написах в най-ярки краски.