— Колко е трогателно, че сте с мундира и ордените! — чу весел глас отзад. — Значи сте разбрали? Аз пък исках да ви изненадам. — На широкото ниско стълбище с четири мраморни стъпала стоеше Пожарски, облечен съвсем делнично — със сако и кариран панталон, но пък цъфнал в усмивка. — Приемам поздравленията с благодарност — шеговито се поклони той. — Макар че подобна тържественост е излишна. Заповядайте в кабинета. Ще ви покажа нещо.
Ераст Петрович не се издаде с ни най-малък жест, но съзрял случайно в огледалото как ослепително блестят ордените и златното везмо на мундира му, цял пламна от срамната си грешка. „Когато светът изглежда съвсем черен, благородният търси в него светло петънце“ — дойде му на помощ Мъдреца. Статският съветник направи усилие и светлото петънце веднага му се яви: поне няма да председателства народната трезвост.
Без да каже нито дума, Ераст Петрович последва Пожарски в началническия кабинет и се спря на вратата, защото не виждаше къде да седне — диванът и фотьойлите бяха покрити с калъфи.
— Още не съм се нанесъл. Елате тук — Пожарски дръпна от дивана бялото платнище. — Телеграмата за назначението ми е пристигнала рано сутринта. Но вас това надали ви интересува. По-важното е изпратеният от Петербург текст за вестниците. Предназначен за публикуване на двайсет и седми. А за Долгорукой е пратен поименен указ. Вижте.
Ераст Петрович взе телеграфната бланка с печат „Строго секретно“ и плъзна поглед по дългия текст от плътно налепени лентички.
Днес, в тържествения ден по случай рождението на Негово величество императора, Москва е облагоприятствана с величествена, небивала Царска милост: Самодържавният Повелител на Русия възлага непосредствената грижа за първопрестолната столица на Своята Империя на августейшия си брат Великия княз Симеон Александрович и назначава Негово височество за московски генерал-губернатор.
Това назначение е изпълнено с дълбок исторически смисъл. Москва отново влиза в непосредно общение с Августейшия дом на руските царе. Вековната духовна връзка, обединяваща Върховния Водач на руския народ с древната руска столица, днес добива онова видимо изражение, което може дълбоко да се осъзнае от целия народ.
Днес Императорът утвърждава за доброчестина да извиси значението на Москва като национална опора и назначава за Свой представител в нея Августейшия си брат.
Московчани никога няма да забравят отзивчивостта на княз Владимир Андреевич, сърдечната грижа, с която той приемаше всички лица, потърсили помощта му, енергията, с която…
— Стигнахте ли до отзивчивостта? — попита Пожарски, очевидно нетърпелив да поговорят. — Нататък няма смисъл да четете, много е дълго и няма нищо интересно. Така че, Ераст Петрович, край с патрона ви. Сега е моментът да се разберем с вас. Москва ще се промени и никога вече няма да е като по времето на Володя Голямото гнездо52. В града се установява истинска власт, здрава, силна, без никаква „отзивчивост“. Шефът ви не разбираше истинската природа на властта, не делеше свещената й функция от практическата, затова градът ви е затънал в патриархалност и не може да направи крачка към новия век. — Князът говореше делово, убедено, енергично. Сигурно беше такъв в истинската си същина, когато не играеше роли и не хитруваше. — Свещената власт в Москва ще се олицетворява от негово височество, моя покровител, чиито интереси фактически представлявам тук още от самото начало. Сега мога да го призная съвсем честно. Великият княз е мечтател и човек с по-специални вкусове, за които сигурно сте чували.
Ераст Петрович си спомни: за Симеон Александрович се говореше, че обичал да е заобиколен от миловидни адютанти, но не знаеше дали Пожарски има предвид точно това.
— Впрочем няма значение. Важното е, че негово височество няма да се меси в нищо и ще си гледа само парадно-представителните функции, тоест няма да принизява мистичния ореол на властта с „отзивчивост и сърдечност“. А практическата, тоест истинската власт над милионния град остава за московския главен полицейски началник, която длъжност от днес е поверена на мен. Знам, че не сте любител на доносите и интригите, затова си позволявам да съм напълно откровен с вас — Глеб Георгиевич погледна ордените на събеседника си и леко се смръщи. — Понякога се увличам и може би ви обидих. Трябва да ми простите. Помежду ни възникна нещо като момчешко съперничество и аз не се въздържах от удоволствието леко да се пошегувам с вас. Прекалих. Знаех за вчерашната депеша, в която патронът ви моли императора да потвърди назначаването ви за главен полицейски началник. Хрисимият Инокентий Андреевич, секретарят на Долгорукой, отдавна усети накъде духа зефирът и стана наистина незаменим помощник в нашата кауза. Така че моята телеграма стигна до императора половин час по-рано. Наистина ли помислихте, че след Брюсовската градина отивам да си лягам?
52
Едно от прозвищата на губернатора по името на Всеволод III Голямото гнездо (1154–1212) — велик владимирски княз, син на Юрий Долгорукой. Имал е 12 деца, оттам и прякорът му. — Б.пр.