Покатервам се на Люлящ, за да взема книгите от Лавица, и правя небостъргач от десет етажове върху Черга.
— Десет етажове значи — казва Мам и се смее, на мен не ми е толкова смешно.
Преди имахме девет книги, но само четири с картинки вътре:
„Моята голяма книга с песнички“
„Дилън Копача“
„Палавото зайче“
„Сгъваемо летище“
Също и пет с картинки само отпред:
„Колибата“
„Здрач“
„Пазителят“
„Горчиво-сладка любов“
„Шифърът на Леонардо“
Мам почти не чете онези без картинките, освен ако няма избор. Когато бях на четири, помолихме за повече с картинки за Неделно лакомство и дойде „Алиса в страната на чудесата“, харесвам я, но в нея има прекалено много думи и много от тях са стари.
Днес избирам „Дилън Копача“, той е близо до най-отдолу, така че предизвиква срутване на небостъргача тряяяс.
— Пак Дилън — прави муцунка Мам, после казва с най-силния си глас:
Тооой е Дилън, неуморният копач!
Готовите купчини растат на разкрач.
Виж как дълга лапа в земята провира,
няма друг трактор тъй за пръст да умира.
Огромно гребло, върти и издига с мощ,
вади лопати и пробива ден и нощ.
Има котка на втората картинка, на третата той е на купчина камънак. Камънакът е камъни, което значи тежко като порцелан, от каквото са направени Вана и Мивка, и Тоалетна, ама не толкова гладко. Котките и камъните са само в Телевизор. На петата картинка котката пада, но котките имат девет живота, не като мен и Мам само с по един.
Мам почти винаги избира „Палавото зайче“ заради майката зайка, дето накрая хваща малкото зайче и казва: „Хапни един морков“. Зайчетата са в Телевизор, но морковите са истински, аз им харесвам колко са шумни. На мен любимата картинка ми е с малкото зайче, когато се е превърнало в камък на планината и майката зайка трябва да се катери нагоре и още по-нагоре да го намери. Планините са прекалено големи, за да са истински, видях една в Телевизор, от нея жена висеше на въжета. Жените не са истински, както е Мам, нито пък момчетата и момичетата. Мъжете не са истински, освен Стария Ник, ама и за него всъщност не съм сигурен дали наистина е истински. Може пък наполовина? Той носи продукти и Неделно лакомство, и изчезва боклука, но не е човек като нас. Случва се само през нощта, като прилепите. Сигурно Врата го създава с няколко бип-бип и въздухът се променя. Мисля, че Мам не обича да говори за него, за да не вземе да стане по-истински.
Сега се извъртам в скута, за да погледна любимата си рисунка, на която бебето Исус си играе с Йоан Кръстител, дето му е хем приятел, хем голям братовчед едновременно. И неговата Мам Мария е там, тя е сгушена в скута на нейната си Мам, тоест бабата на бебето Исус, също като абуелата4 на Дора. Рисунката е шантава, няма никакви цветове, а някои от ръцете и краката също ги няма, Мам казва, че не е довършена. Бебето Исус започнало да расте в корема на Мария заради един ангел, който слязъл, като призрак, ама много як и с пера. Мария била изумена, казала си: „Ама как е възможно?“, а после: „Окей, така да бъде“. Когато бебето Исус дошло от прозорчето при нея на Коледа, тя го сложила в ясла, ама не кравите да го сдъвчат, ами да го топлят с дишането си, защото бил чудо.
Мам вече изключва Лампа и лягаме, първо казваме молитвата за пастира и злачните пасбища, мисля, че те са като Юрганчо, само че пухкави и зелени вместо бели и сплескани.
(Оназ препълнена чаша сигурно много е изцапала.) Бозкам малко, дясната, защото в лявата няма много. Когато бях на три, все още бозках по много по всяко време, но откакто станах на четири, съм толкова зает да правя разни работи, че бозкам малко само няколко пъти в деня и през нощта. Ще ми се да можех да говоря и да си бозкам едновременно, ама имам само една уста.
Почти изключвам, но не съвсем. Мисля, че Мам обаче изключи, заради дишането й.
След дрямката Мам казва, че се е сетила, че няма нужда да искаме рулетка, понеже можем сами да си направим линия.
Взимаме кутията от овесени ядки с Древноегипетска пирамида, за да я преработим. Мам ми показва да изрежа лента, която е колкото стъпалото й, затова се нарича фут, и слага на нея дванайсет малки линийки. Измервам носа й, два инча е. Моят е един инч и четвърт, записвам си го. Мам кара Линия да се превърта на малки салта надолу по Стена на Врата, където са ми високите, казва, че съм три фута и три инча.