И сега, седейки в ниското кресло пред надвисналия си шеф, беше готова да чуе само лоши неща. Но грешеше.
— Не ми харесва как работят по делото на Филатова — изведнъж каза Гордеев.
Процесът на размишление и вземане на решения при него винаги се съпровождаше с ходене напред-назад из кабинета. Той се спря и седна до Настя. Това означаваше, че решението е взето.
— От самото начало са направени много грешки. Доста от тях вече не могат да се поправят. Разказвам по същество. Филатова се е върнала от командировка през нощта на дванадесети срещу тринадесети. Заподозреният, когото са задържали, е дал показания, че я е докарал от Внуково до Москва. Филатова му оставила паспорта си и се качила до жилището си за пари. След петнадесет-двадесет минути му омръзнало да чака, видял в паспорта й номера на апартамента и се качил. Вратата не била заключена, секретът бил вдигнат. Филатова лежала на пода в кухнята до печката без признаци на живот. Заподозреният се опитал да й направи изкуствено дишане, след което се обадил в „Бърза помощ“ и в милицията. И оттук нататък следват безобразията. На местопроизшествието пристигат оперативните работници Голованов и Бажов — познаваш ги. И знаеш, че и двамата са гадни по характер, особено Бажов. Шофьорът за беда се оказал бивш милиционер, сега работи в някаква охранителна фирма. И съответно печели добре. За Бажов и Голованов това е все едно да покажеш на бика червен парцал. Те се вкопчили в него, не повярвали на нито една негова дума и го задържали за седемдесет и два часа. Но най-лошото е друго. Шофьорът насочил вниманието им към две неща. Първо, докато чакал Филатова в колата, от входа излязъл някакъв мъж. И второ, на печката, върху една от плочите имало топъл чайник. Ако той казва истината, значи някой е причаквал Филатова в дома й. Нашите герои съвсем освирепели, че заподозреният си пъха носа в техните работи по време на оглед на местопроизшествието, и започнали да му крещят. В протокола от огледа топлият чайник, разбира се, не е отразен. И изобщо завистта към този бивш колега, който сега печели повече от тях, съвсем ги заслепила. Огледът на местопроизшествието е проведен зле. Те се хванали за това, че по тялото няма следи от токовия удар, макар съдебният лекар няколко пъти им повторил, че понякога се случват и такива неща.
— И не са повярвали на съдебния лекар? — учуди се Настя.
— За какво им е съдебният лекар, когато заподозреният стои точно пред тях.
— А мъжът, който е излязъл от входа?
— И това не са направили. Ако шофьорът не лъже и някакъв мъж наистина е излязъл от входа, то той или е излизал от жилището на Филатова, или от друго жилище, но по същото време. В три часа през нощта е толкова тихо, че муха да бръмне, ще се чуе. Този мъж, ако съществува и ако не е убиецът, може да се окаже ценен свидетел. Но къде ти! — Гордеев с раздразнение ритна стола. — Накратко, Анастасия, бих искал да помислиш върху това. Утре сутринта седемдесет и двата часа ще изтекат и шофьорът ще бъде освободен. Сигурен съм, че няма в какво да го обвинят. Материалите, които са събрани в събота и неделя, можеш да вземеш от Доценко. И нека той да си поговори със задържания така, както ти мислиш, че трябва.
— Да опитам аз да поговоря с него, а, Виктор Алексеевич? — плахо предложи Настя. — Много по-лесно ще ми е, отколкото да инструктирам Миша какво да приказва. Той много лесно кипва…
— Миша трябва да се учи, а не другите да му вършат работата — отсече Гордеев. — А на теб ти забранявам да говориш със задържания. Не е твоя работа.
Сигурно и самият полковник не можеше да отговори на въпроса защо непрекъснато предпазва Настя, защо я крие от всички. Но някъде дълбоко в себе си, почти на границата на инстинкта, той усещаше, че Настя е неговият коз. Като погледна разстроеното лице на своята подчинена, той изведнъж се усмихна.
— Върви, детето ми, помисли върху това — ласкаво й рече. — Утре ще ми разкажеш какво си измислила.
След като Каменская си отиде, Виктор Алексеевич Гордеев отново заснова из кабинета си. Трябваше да вземе решение какво да прави с версията за причастността на племенника на президента на фонда за подкрепа на предприемачеството в изнасилването на дванадесетгодишната Наташа Ковальова. Сама по себе си версията му се струваше перспективна, но той не искаше да въвлича своите хора в политически разправии. След кратък размисъл Гордеев реши да поеме удара сам. Седна до телефона и набра номера на своя стар приятел Женя Самохин от пресцентъра на МВР.
— Витя! — зарадва се Самохин. — Къде се губиш? От службата си ли ми звъниш?
— От службата — потвърди Гордеев.