— Значи по работа — направи извод Самохин. — Говори направо, че след пет минути хуквам.
— Женя, трябва ми информация за Виталий Евгениевич Ковальов от апарата на вицепремиера Аверин и за Виноградов от ФПП.
— А вила на Канарските острови и лимузина не ти ли трябват?
— Женя, моля те. Не ми трябва чак толкова. Искам само да знам познават ли се и ако се познават, в какви отношения са, а ако не се познават, то в кои области интересите им могат да се пресекат. Само това. Женя, ще го направиш ли?
— И не ти е нужно нищо по-пикантно? — недоверчиво попита Самохин.
— Нищо. Интересува ме само връзката им. Ще го направиш ли?
— Ще го направя — въздъхна Самохин. — Довечера ще ти звънна вкъщи.
Но Гордеев не би бил Гордеев, ако се бе ограничил само с това. Ненапразно за него се носеха легенди. И работата не беше в това, че не вярваше в хората. Просто той никога не забравяше, че има различни истини.
Като излезе от кабинета на шефа си, Настя Каменская отиде да прегледа сводките и дневника на дежурния по град. Никой не можеше да каже какво точно търси в тази камара от сведения, а вероятно и самата Настя не знаеше. Но въпреки всичко всеки ден отваряше обемистия дневник и си водеше някакви записки, които само тя си ги разбираше.
Когато се върна в своята стая, пъхна бързоварчето в една висока керамична чаша с вода, включи го и набра някакъв номер по вътрешната линия.
— Миша, искате ли да изпием по едно кафе?
— С удоволствие, Анастасия Павловна. Идвам.
След минута Миша Доценко се появи с чашка и кутия захар на бучки.
— Ама че сте, Миша — укорително поклати глава Настя. — Нали аз ви каня. Нима гостите си носят продуктите?
— Знаете ли — смути се Миша, — времената са тежки. Трябва да внимаваме, за да не се превърнем в авантаджии.
Настя разля кафето и притика към Миша пакетче бисквити.
— Мишенка, разкажете ми, моля ви, за делото на Филатова. На оперативката всичко прозвуча някак си… Ами, смачкано ли, не знам как да се изразя. Честно казано, не разбрах всичко.
Доценко напрегнато мълчеше, без да сваля очи от вдигащата пара чаша. Настя тъкмо се канеше да повтори въпроса, когато изведнъж я осени една мисъл. Ама разбира се! Как не се бе сетила веднага! Миша Доценко, макар че работеше в отдела отскоро, си беше спечелил репутация като майстор на устната реч. Той прекрасно водеше разговори, можеше да заприказва всекиго, точно формулираше мислите си и ги излагаше ясно и последователно. От неговите уста съобщението просто не можеше да излезе „смачкано“. Освен ако… Освен ако не е целял точно това. Съдейки по всичко, такова е било нареждането на Гордеев. Не е искал неговите сътрудници, като чуят всички подробности по престъплението в жилището на Филатова, да разнесат по коридорите на „Петровка“ Голованов и Бажов. Затова бе накарал и нея да остане след оперативката, а не й бе възложил задачата пред всички. Хитър беше този Колобок! Скрил бе камъка в пазвата си. Никой да не знае, че има зъб на борците срещу високите доходи, никой да не се досети. Като му дойдеше времето, щеше да извади камъка. Трябваше да се отдаде дължимото на Колобок — никога не нападаше пръв. Но тъкмо за да защити своите хора, той държеше мощен арсенал от такива „камъни“ и „зъби“.
— Мишенка — засмя се Настя, — Виктор Алексеевич ми разказа и за чайника, и за мъжа, който е излязъл от входа. Той самият ми поръча да взема от вас цялата информация, с която разполагате. И нареди да поговорите със задържания. Така че стига сте увъртал. Обяснете ми какво представлява тази Филатова.
Миша отскочи до своя кабинет, взе си бележника и започна да й разказва всичко, което бе успял да узнае от момента на включването му в разследването.
— Ирина Сергеевна Филатова, тридесет и шест годишна, висше юридическо образование, кандидат на науките, постъпила на работа в Института на МВР веднага след завършване на университета, т.е. преди цели тринадесет години. Живее с баща си Сергей Степанович Филатов в малък двустаен апартамент. Майка й е починала. Била е омъжена, но за кратко, от 1984 година е разведена, няма деца. Съседите не могат да кажат нищо конкретно — не е водила вкъщи шумни компании, подозрителни посетители не е имала. От четвърти юни баща й се намира в санаториум в Крим, в събота се е завърнал със самолет. Назовал е две близки приятелки на Филатова и четирима мъже, които по различно време са били близки с нея. Все още не сме говорили с никой от тях — не можахме да ги намерим през почивните дни. Бащата на Филатова твърди, че нищо не е изчезнало от жилището, всички пари и ценности са на мястото си. Между другото, Сергей Степанович много се учуди, че печката се е повредила. Преди да замине в санаториума, тя си работела и всичко си й било наред. Нали е инженер, разбира от тези работи. Ключове от апартамента са имали само той и дъщеря му. Не му е известно Ирина да е давала на някого ключ, пък и по принцип това не е било прието в тяхното семейство.