— Добре — каза Настя. — Сега за задържания шофьор. Какво знаете за него?
— Във всеки случай това, което е казал, не е опровергано. Той наистина е изпращал на аерогарата някакъв човек, чийто самолет е излетял от Внуково в два и четиридесет и пет на тринадесети юни. Билетът е бил купен седмица преди това, на шести юни. Филатова е била в командировка в Краснодар, трябвало е да се върне на дванадесети около деветнадесет часа, но поради дъжда летището в Москва било затворено и самолетът кацнал във Внуково чак в един и четиридесет през нощта. Така че срещата между Захаров и Филатова не е могла да бъде планирана.
— Как го нарекохте? — трепна Настя. — Захаров?
— Дмитрий Владимирович Захаров, сътрудник в частна охранителна агенция, до хиляда деветстотин и деветдесета година е работил в тридесет и пето районно управление на милицията.
— Захаров… — въздъхна тя. — Същият. Жалко.
— Познавате ли го? — изненада се Доценко.
— По-правилно е да се каже, че някога се познавахме, и то бегло. Но помня, че беше смел човек, обичаше риска и авантюрата. И искаше да има много пари. Напълно е възможно да се е забъркал в някаква каша от любов към хазарта и приключенията.
— Колко малък е светът — поклати глава Миша Доценко, приближавайки се до прозореца.
— Защо се учудвате? — махна с ръка Настя. — Всеки, който е работил в следствието повече от нет години, така или иначе се е сблъсквал с всички следователи и детективи в Москва. Не сме чак толкова много. След година-две и сам ще се убедите. Тесен ни е, така да се каже, кръгът. Добре, да се върнем на Захаров. Той, разбира се, отрича да е познавал Филатова преди, нали?
— Да, но ние ще разпитаме приятелите и колегите й.
— Дали ще успеете? Утре сутринта Захаров трябва да бъде освободен.
— Към два часа отивам в института, уговорил съм се с началника на Филатова.
— В такъв случай разговорът със Захаров трябва да се отложи за вечерта. Разпитвахте ли го за какво са си приказвали с Филатова по време на пътуването?
— Не. Аз изобщо не съм говорил с него. Дадоха ми протокола от разпита, изготвен при задържането му, и ми наредиха да проверя показанията му. Което и направих.
— Ясно.
Надя извади празен лист хартия.
— Ще ви напиша кои въпроси трябва на всяка цена да се изяснят в института и за какво трябва да се разпита Захаров. Ако позволите един съвет — в института разговаряйте само с жени. Мъжете нека ги разпитва… Кой още работи по това дело?
— Коротков и Ларцев.
— По-добре Коротков. Той е достатъчно невзрачен, за да не буди у мъжете инстинкт за съперничество. И още нещо. Вземете си касетофон. Необходими са ми дословни показания, а не вашите впечатления. Става ли?
— Става, Анастасия Павловна.
— Нали не съм ви засегнала? — усмихна се Настя. — Не се обиждайте, Миша. Паметта и вниманието са понятия твърде избирателни. Доверявам се на вашата добросъвестност, но избирателността у нас вече е заложена и ние не можем да й наредим да се изключи. А нещо може да се пропусне. Затова е нужен касетофонът. Последен въпрос. Готови ли са резултатите от аутопсията?
— Обещаха до обед да ги направят. Но следователят веднага ще вземе протокола. На него много му се ще това да е нещастен случай.
— Ясна е работата — кимна Настя. — Кой прави аутопсията?
— Айрумян.
— Добре, аз ще му позвъня. Е, Миша, напред. Ето ви моите „пищови“. Ще се срещнем утре сутринта в осем. Искам да знам всичко, преди да са освободили Захаров. О, щях да забравя. Кой от криминалистите е посетил жилището на Филатова?
— Олег Зубов.
— Снимките сигурно вече са у следователя? Ще ми се наложи да падам на колене пред Зубов и да го моля да извади още копия.
— Аз вече падах — усмихна се Миша и извади от папката си снимки от местопроизшествието. — Заповядайте.
— Мишенка, обожавам ви. — Настя му изпрати въздушна целувка. — Тичайте. Чакам ви утре в осем.
Доценко си отиде, а тя се зае да разглежда фотографиите от жилището на Филатова. Ето я и убитата. Настя си отбеляза, че лицето й е интересно, изразително, макар чертите му да не бяха съвсем правилни. Сигурно бе имала успех сред мъжете. Кухнята — малка, около пет квадратни метра, тесничка. Ето го и антрето. До външната врата — шкафче с телефон. Добре се виждат маратонки с дълги развързани връзки, акуратно подредени под закачалката. Нямаше логика. Тя е трябвало бързо да намери парите и да ги занесе на шофьора, а вместо това старателно е развързала маратонките си, сложила ги е на мястото им и е отишла в кухнята да включи печката. Ако не си е била оставила паспорта у Захаров, можеше да се предположи, че въобще не е възнамерявала да му плаща. Кой дявол я е накарал да отиде в кухнята? Може би там си е държала парите?