Выбрать главу

Настя си драсна нещо на един лист с едър надпис отгоре: „ЗУБОВ“. Друг вариант — парите са били в стаята, навън е валяло като из ведро, маратонките й са мокри и тя ги е свалила, за да не цапа килима. На листа „ЗУБОВ“ се появи втора бележка. Панорамна снимка на голямата стая. Идеален ред. Личи си, че в нея отдавна не е имало хора. Фотьойлите са наредени строго симетрично от двете страни на малка масичка. Възлови снимки — полици с книги, стенна секция. Любителски фотопортрет на Ирина, много сполучлив. Снимка на жена около четиридесетте, вероятно майка й. В една от секциите с витринки, там където се държат сервизите, колекция от стъклени фигурки: тигър, змия, петел, куче, котка — общо дванадесет на брой. И никакви други дреболийки, само книги и вещи. Малката стая. Определено в нея е живяла Ирина. Диван, бюро с пишеща машина, фотьойл, лампион. Повече нищо — стаята е твърде малка.

Без да откъсва поглед от пръснатите по масата снимки, Настя посегна за цигара. Внезапно ръката й увисна във въздуха и почувства хлад в областта на стомаха. Това означаваше, че нещо не е наред. Събра снимките и започна да ги прехвърля отново. Отвътре пак й полъхна.

Настя Каменская знаеше, че това, което бе усетила, докато разглеждаше фотосите, е сигнал за някаква важна информация, свързана с престъплението. Отдели една снимка и я сложи върху листа с надпис: „АЙРУМЯН“. Засега толкова. Вече можеше да позвъни.

Олег Зубов, както винаги, беше мрачен и мърморица. Освен това по всичко личеше, че Гордеев и на него е наредил да не си развързва езика, така че за Настя беше много трудно да го накара да изплюе камъчето.

— Разбери, Настя, нашите детективи и следователят теглят в различни посоки. Следователят е възрастен, болен, скоро ще се пенсионира. Средата на юни е, а той все още не е излизал в отпуска. Трябва ли му това убийство? Ще му се това да е нещастен случай. И на мъжа, и на топлия чайник му се ще да плюе, ако те не потвърждават версията за смърт от токов удар. Такъв си е, не иска да си създава излишни грижи. Ако му занесеш една камара доказателства, че Филатова е била убита, тогава няма как — ще не ще, ще води следствие. Но ако не му ги представиш, и пръста си няма да мръдне — ще приключи делото и край. А относно нашите си наясно. Те пък обратно — ще им се това да е убийство и убиецът да е шофьорът. Явно не им е допаднал — усмихна се криво Олег. — И никакво друго убийство не ги устройва. На тях също изобщо не са им притрябвали онзи мъж и топлият чайник. Така стоят нещата.

— Но нали ти самият си пипал този нещастен чайник?

— Да, разбира се. И дори пресметнах кога е завряла в него водата. Около един и половина — плюс-минус пет минути.

От разговора си със Зубов Настя си изясни, че в нито една от стаите на Филатова няма килим, а парите си е държала в дървена кутийка, която е била намерена в чекмеджето на шкафчето за телефона.

Гурген Арташесович Айрумян за разлика от Зубов беше добродушен и многословен. Освен това той обичаше Настя Каменская, тъй като тя изобщо не приличаше на неговите две внучки — темпераментни, които не ги свърташе на едно място и които той считаше за вятърничави и лекомислени.

— Здравей, моя златна рибке — боботеше гласът му в телефонната слушалка, — сети се, значи, за дядо си Гурген. Сигурно заради Филатова? Изпратих протокола от експертизата на следователя.

— Гурген Арташесович, само с две думички, моля ви! Нали знаете, че шефът не ми разрешава да се доближавам до следователя.

— Ами, с две думи, аз не знам от какво е умряла Филатова.

— Как така? — слиса се Настя.

— Ами така. Смъртта е настъпила в резултат на спиране на сърдечната дейност. При аутопсията не са намерени нито хронични, нито остри заболявания, които биха могли да предизвикат спиране на сърцето. Белези от токов удар също няма, но аз напълно допускам, че може да е умряла и от това. Разбираш ли, слънчице, в десет-петнадесет процента от случаите белези не остават. Във всички учебници го пише. Но ако не искаш само с две думи, а с три, ще ти отговоря на един въпрос, който следователят забрави да ми зададе. Може би бързаше, а може би и не искаше. Съгласна ли си?

— Разбира се, че съм съгласна.