На пейката до входа тя забеляза риж дългокос младеж, забил нос в някаква книга. От полиетиленовите торбички край него стърчаха пера зелен лук, дълга златиста франзела, апетитно се червенееха домати. Когато Настя се приближи, той се откъсна от книжката си и взе припряно да събира пакетите.
— Аска, какви ги вършиш, нали… Бяхме се уговорили да си направим тържество. Ти самата ми каза да дойда към шест, а сега е почти осем…
— Чучело — беззлобно рече Настя. — В шест часа трябваше да дойдеш в петък, а днес вече е понеделник. В петък цяла вечер съм те чакала.
Тя влезе във входа, като придържаше вратата на отрупания с торбички риж младеж.
— Как в петък? — смутено промърмори той, опитвайки се да се справи едновременно с изплъзващата се изпод мишницата му книга и смъкващите се на носа му очила. — Сигурен съм, че се разбрахме за петнадесети. Нали днес е петнадесети? Нали? Нима сме се уговорили за петък… Пак всичко обърках…
Двамата се качиха с асансьора на осмия етаж. Настя отключи, а придружителят й продължаваше да се оплаква от своята разсеяност.
— Е, добре — уморено каза тя, отпусна се безсилна на един стол в антрето и протегна крака, — с паметта си зле. Но логиката ти би трябвало да е наред. Нали си математик. Кой си организира тържествата в понеделник? Край, не искам да говоря повече на тази тема. Ако знаех, че ще се появиш с продукти, нямаше да изтезавам нежното си тяло с ходене по магазините.
Разсеяният математик Льоша беше чудак, но не беше толкова отвеян, че да не усети промяната в настроението на приятелката си. „Изтезаване на нежното тяло“ — това вече бе намек за хумор, за усмивка, а значи — готова бе да му прости.
Льоша и Настя се познаваха почти от двадесет години — бяха еднокласници във физико-математическата гимназия. През всичките тези години Алексей предано и някак по детски обичаше Анастасия. Нейната безцветна външност нямаше никакво значение за него и май дори не забелязваше как изглежда възлюбената му. Периодично той изведнъж разтваряше очи и забелязваше край себе си красиви, ефектни жени, неистово се влюбваше в тях, губеше си акъла от изпепеляващи желания, но всичко продължаваше дотогава, докато обектът на неговата безумна страст не го удостоеше с десетминутен разговор. Пламтящото чувство веднага умираше, тъй като всеки път му ставаше ясно, че може да разговаря и изобщо да прекарва времето си само с Настя. С всички останали жени, пък и с повечето мъже, му беше скучно. След неудачните си забежки се връщаше при Настя и през смях й разказваше как за пореден път се е разочаровал от красивите жени. Настя не се дразнеше — беше й удобно с него.
И тази вечер всичко беше както обикновено. Льоша я настани в кухнята, постави под краката й леген със студена вода и започна чевръсто да приготвя вечерята, като едновременно й разказваше как са минали дните му след предишната им среща. Подреди красиво масата, наля на Настя мартини с лед, а за себе си отвори бутилка бира. Изгледаха по телевизията някакво криминале. Настя слушаше своя риж гений с едно ухо, мислейки си умиротворено колко е хубаво, че има такива като Льоша, които нищо не искат от теб, а в същото време ти дават възможност да не се чувстваш стара мома.
Льоша заспа, уморен от бурната проява на чувства, а Настя лежеше с отворени очи и си мислеше за Ирина Сергеевна Филатова. Задействаният й на пълни обороти мозък изобщо не искаше да изключи. Тя стана тихичко, наметна си халата и отиде в кухнята. Извади от чантата си една от снимките, направени в жилището на Филатови, и я подпря на керамичната вазичка върху кухненската маса. Какво не бе наред в тази снимка? Нещо не беше както трябва. Но какво?
ТРЕТА ГЛАВА
От моргата на улица „Росолимо“ изпращащите Ирина Филатова в последния й път се отправиха към Пятницкото гробище близо до Рижката гара, където беше погребана майка й. Оказа се, че желаещите да се простят с Ирина са учудващо многобройни. Юра Коротков вървеше сред тълпата, като здраво държеше под ръка Люда Семьонова, приятелка и колежка на покойната. Трябваше му човек, добре познаващ обкръжението на загиналата и способен по време на траурната церемония да отговаря на въпросите му, а не да изпада в истерия.
Володя Ларцев, който заедно с Миша Доценко беше разпитвал жените, го бе посъветвал да се обърне към Семьонова, а на интуицията на Ларцев Юра Коротков се доверяваше безрезервно.