— Не — тъжно поклати глава Настя. — Няма да се отровя. Колобок изобщо няма да ме допусне до тях. Нашите момчета ще го отнесат. Как мислиш, тате, защо Колобок ме държи настрана?
— Умът ми не го побира.
Леонид Петрович я погали по косата.
— Може би са му известни твоите… м-м-м… меко казано, твоите особености?
— Откъде ще знае? Освен ако ти не си му казал. Но ти не си, нали?
— Разбира се, че не съм. Защо да издавам на Гордеев тайните ти, макар че с него се познаваме отдавна. Ето ти впрочем още един пример за теснотата на нашия кръг. И изобщо запомни, с това се отличават две професии — правото и медицината. Само че ако в медицината династиите са на почит, при нас не са. Счита се, че ако бащата е лекар, майката е лекарка и синът също е лекар, то това е семейна привързаност към идеалите на хуманизма. А ако юристът е син на юрист, то всички си мислят, че той непременно е некадърник и баща му го е уредил.
— Защо е така?
— Има известна истина в това. Все пак МВР дълги години имаше и престиж, и власт, и съответно — възможности. Част от синчетата и разни роднини действително бяха „парашутисти“. Но другата част е съвсем различна. Понякога е трудно дори да се обясни. Ето ти например си типична милиционерска дъщеря. Прекрасно завърши физико-математическата гимназия, пред очите ти беше блестящата кариера на майка ти, от една страна, и от друга — този твой супер математик Льошка. А ти? Отиде в милицията. Можеш ли да ми обясниш защо?
— Не мога — въздъхна Настя. — Сигурно е от гена.
— Какъв ген? — чукна я лекичко по носа Леонид Петрович. — Родният ти баща никога не е работил в милицията.
— Да, но си ме възпитавал ти — резонно отбеляза тя. — Не се отплесвай, татенце, разкажи ми за вашите околонаучни работи.
Отиваше си и вторникът, шестнадесети юни. Денят, в който погребаха Ирина Филатова. Денят, в който освободеният след седемдесет и два часа арест Дмитрий Захаров реши, че би удушил със собствените си ръце убиеца на своята случайна спътничка. Денят, в който отдавна и здраво жененият Юра Коротков ни в клин, ни в ръкав се влюби в свидетелката Люда Семьонова — тридесет и девет годишна, омъжена, майка на две деца. Денят, когато над нищо не подозиращия полковник Виктор Гордеев преплува леко светло облаче, което той така и не забеляза.
Следващите дни показаха, че Леонид Петрович се бе оказал пророк. Коротков, Ларцев и Доценко, които работеха по делото на Филатова и проверяваха версиите за убийство с користна цел или от ревност, идваха на работа измъчени и раздразнителни.
— Всичките да пукнат дано! — викаше нисичкият побелял Володя Ларцев след разговора си с преподавателя от Академията на МВР Богданов. — Аз го питам за Филатова, а той е втренчил в мен студените си очи и изведнъж процежда през зъби: „Вие кой вуз сте завършил? А, Московския! Сигурно професор Овчаренко ви е чел оперативно-следствена работа? Веднага се вижда, че на нищо не ви е научил. Вие изобщо не умеете да водите разпит“. Бива си го, а?!
Подозренията на Коротков за отсъстващия от погребението хирург Корецки излязоха безпочвени — в качеството си на стар семеен приятел той беше останал в жилището на Филатови да помага в подготовката на помена. От всички проверяеми по версията „ревност“ докторът беше най-приятният събеседник, но според Коротков това вероятно се дължеше на факта, че сътрудниците на Главното управление на вътрешните работи бяха зачислени към друга поликлиника, което лишаваше Корецки от възможността небрежно да подхвърли: „Кой ви е началник? Гордеев? А-а, познаваме се, познаваме се, аз съм го лекувал.“
Всички мъже, в това число и бившият съпруг на Филатова, и безмилостно зарязаният Валера с двете присъди за автотранспортни произшествия, имаха желязно алиби и пълна липса на мотиви за убийство. Семьонова не бе преувеличила, твърдейки, че Ирина е умеела да организира личния си живот, без да предизвиква у никого нито ревност, нито подозрения.