— Не, не бързам. Мъжът ми замина с децата при роднини в Мариупол. От десети юли излизам в отпуск и ще замина при тях да поема родителската вахта.
Юра обмисляше чутото току-що и съобразяваше как най-добре да се възползва от получената информация.
Неочаквано събеседничката му добави:
— Юрочка, не се измъчвайте. Всичко е изписано на лицето ви. Ние имаме съвсем нормални семейства. Аз съм по-възрастна от вас с цели пет години. Вие сте изтерзан и затормозен от работата си, а аз съм уморена от безкрайните конфликти вкъщи. Ако сте съгласен с това, че в живота трябва да има и светли петна, то можете да разчитате на времето до десети юли.
— А после? — глупаво попита Коротков, безсилен да откъсне поглед от очите й.
— За „после“ няма да мислим отсега. Животът е дълъг и непредсказуем. Това, между другото, беше любимият израз на Ира.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
В петък, деветнадесети юни, Гордеев извика Игор Лесников при себе си.
— Какво става с делото на Ковальова?
— Както успяхме да изясним, никой не е закачал съдията и втория съдебен заседател. В текста на присъдата са посочени трима свидетели, които са дали показания срещу Шумилин. На двадесет и четвърти май хиляда деветстотин осемдесет и девета година е бил пребит синът на свидетеля Калинников, извършителят не е разкрит, делото се води от Сто и първи милиционерски участък. На двадесет и четвърти май хиляда деветстотин и деветдесета година е била ограбена четиринадесетгодишната дъщеря на свидетелката Тодорова. Откраднали й златната верижка, обеците, джобните пари, съблекли й американското яке и й събули вносните маратонки. Делото „виси“ в Седемдесет и четвърти участък. На двадесет и четвърти май хиляда деветстотин деветдесет и първа година е бил пребит и ограбен внукът на свидетеля Пожидаев в района на Сто и седемдесети участък, извършителят отново не е разкрит. Тази година — Наташа Ковальова. Аз вече нямам съмнения, Виктор Александрович. Чак такива съвпадения не стават.
— Съгласен съм. Този Шумилин съвсем не е глупав, макар че си е истински мръсник. На самите свидетели не посяга, бои се, че ще го разпознаят — нали са го виждали в съда, пък и по време на автопроизшествието. Можел е да си изкара злобата на жените и мъжете им, но не — той избира децата им. И знаеш ли защо? Защото децата ще кажат за него, че е бил някакъв голям чичко, за тях всички над петнадесет години са старци, а всички, които са по-високи от тях — огромни. Ти виждал ли си го лично този Шумилин?
— Мярнах го отдалече — подсмихна се Лесников. — Абсолютно прав сте. Той е на двадесет и три години, нисичък, слабичък, външно прилича на хлапе. Между другото, беше зад волана, макар че му е отнета книжката.
— Значи така. Ние с теб, Игор, попаднахме между два огъня. Виталий Евгениевич Ковальов, съветник на вицепремиера Аверин, спи и сънува кога парламентът ще поиска оставката на премиера. В такъв случай неговият шеф Аверин има големи шансове сам да стане премиер. А заедно с него ще се издигне и Ковальов. Не знам дали Аверин е в течение, но Ковальов провежда активна агитация в парламента, опирайки се на депутатската фракция, ратуваща за премахване на всички бариери за навлизане на западния капитал в страната ни. За тази агитация са необходими пари, както разбираш, и парите му ги дава президентът на фонда за подкрепа на предприемачеството, някой си Виноградов. С него са много добри приятели и съратници в политическата борба. Ако кажем на Ковальов, че дъщеря му е изнасилена от племенника на Виноградов… Е, как мислиш, какво ще ни отговори Ковальов?
— Че трябва да ни изритат от местата ни. Че не умеем да разкриваме престъпления, че хващаме първия, който ни попадне, че в затворите лежат само невинни, а истинските престъпници се разхождат на свобода. Целия джентълменски набор от комплименти.
— Браво! А какво ще ни каже следователят?
— Зависи от това какви доказателства ще му представим. Делото се движи от Олшански, той е доста стабилен мъжага. Може и да не се уплаши от Ковальов.
— Да, може и да не се уплаши — повтори Гордеев и засмука дръжката на очилата си. — Може и да не се уплаши. Добре, върви при следователя, разкажи му всички истории за вендетата на Шумилин. Нека се заеме с пострадалите от предишните дела. Децата сигурно ще са наплашени, пък и доста време е минало, но може нещо да излезе. Относно Виноградов засега ще си мълчим. За Олшански Шумилин е просто един осъждан и преди човек. Макар че следователят ни е стабилен мъжага, не трябва да го стряскаме предварително. Нека самият той ти каже какви доказателства са му необходими, за да връчим на Шумилин обвинението и да сме спокойни. А ние ще измислим как да се сдобием с тези доказателства.