След като Лесников си тръгна, Виктор Алексеевич скочи и като гумена топка се затъркаля из кабинета, обикаляйки дългата маса за съвещания. Не грешеше ли, като се мъчеше да скрие от следователя информация? Наистина за следствието тази информация не беше необходима и все пак… Дали не излагаше Олшански на удар, който той не очаква? И в какво се състоеше ударът? Какво чак толкова страшно заплашваше Олшански? Неприятен разговор с бащата на пострадалата? Не, не беше това. Ковальов можеше да се окаже напълно порядъчен човек и да не пречи по никакъв начин на следствието. Защо той, Гордеев, предварително бе настроен против него? Пък и Олшански не бе от страхливите, Лесников беше прав. С какво толкова можеше да бъде наплашен? Ами ако не беше Шумилин? Ако грешаха? Имаше ли много съвпадения?
Гордеев въздъхна. За четвърт век в следствието той беше разбрал какви невероятни, какви неправдоподобни съвпадения ставаха. Точно заради такива съвпадения животът и съдбата на честния човек неведнъж бяха висели на най-тънкото косъмче. И за съжаление случваше се косъмчето да се скъса. Случваше се…
Полковник Гордеев се търкулна до фотьойла си и вдигна телефонната слушалка. Трябваше да поеме удара върху себе си.
— Константин Михайлович? Здравейте! Гордеев се обажда.
— Добър ден, Виктор Алексеевич. Приятно ми е да ви чуя — с леко картавене отвърна Олшански от другата страна на линията.
— Константин Михайлович, при вас ще дойде моят Лесников относно Наташа Ковальова. Възникна една идея, той ще ви я разкаже. Но засега всичко е още много приблизително. Искам да ви помоля да ми възложите писмено разпита на бащата на потърпевшата. Тъкмо Лесников ще вземе постановлението. Все пак версията е твърде спорна и предпочитам аз самият да опера пешкира. Да не се червите вие, ако нещо сме сбъркали.
— Аз, Виктор Алексеевич, отдавна съм се отучил да се изчервявам — шеговито рече Олшански. — Но с най-голямо удоволствие ще ви препратя Ковальов. Той всеки божи ден ми звъни, за да ми иска отчет как търсим изнасилвача. Сега вие ще му се отчетете. Днес се обаждах в болницата, в която лежи момичето. Докторът каза, че прогнозата била благоприятна, имало надежда всеки момент да проговори.
— Ясно — кратко отвърна Гордеев. — Там ще дежури някой от моите хора, за да не изпуснем момента. Благодаря ви.
Като затвори апарата, Гордеев пресметна колко време ще му трябва да се подготви за визитата на Ковальов. Хитруваше Колобок, искайки постановление за разпит. Никакъв разпит не му трябваше. Трябваше му Ковальов тук, в този кабинет, искаше да види реакцията му при споменаването на фамилията Шумилин. А как иначе можеше да повика Ковальов, без да разкрие всичките си карти пред следователя?
Виктор Алексеевич реши първо да приключи с другите неотложни задачи, сред които беше и проверката на версиите по делото на Филатова.
Тъй като не намери никого от работещите по това дело, извика Каменская. Настя подробно му разказа всичко, което бе направено.
— С користния мотив засега приключихме, „от ревност“ — все още имаме някакви съмнения, Доценко извършва последни проверки.
— А после?
— После ще минем на второ ниво сложност.
— Някакви съображения?
— Ами… — запъна се Настя — има това-онова. Последният любовник на Филатова работи в Интерпол. Наркотици, оръжие, контрабанда — сам разбирате, че това са сериозни неща. Може би Филатова е била средство за оказване на натиск над този Идзиковски. Всички казват, че през последните два-три месеца била потисната, разстроена. Нейният шеф свързва състоянието й със сложните взаимоотношения, които е имала с ръководството, със сътрудниците от министерството. Но не трябва да забравяме, че Филатова е била много потайна особа. Не е изключено промените в настроението й да са били в резултат на заплахи, отправяни към нея или към Идзиковски. Може някой да ги е шантажирал.
— Става — одобрително кимна Гордеев. — Нещо друго?
— Има и една версия за отмъщение, така да се каже, на научна основа. Но… — Настя направи изразителен жест с ръка, — това е повече от сто. Почти двеста е.
Преди доста време Гордеев бе попитал Настя как понякога успява да предложи абсолютно невероятни версии. Тя му бе отговорила, че версиите се струват невероятни само на тези, които имат мислене на физик. Физикът проверява само първите 99 числа, убеждава се, че те всички са по-малки от 100, от което прави извод, че всичките числа са по-малки от 100. Нали 99 експеримента са напълно достатъчни за научен извод. Нейното било мислене на хуманитарист, развален от математиката, а за математика всички числа са равноправни и имат равна вероятност за проява — и безкрайно големите, и безкрайно малките…