Но нито Гордеев забеляза, нито пък Настя.
В събота, след като беше изчела поредната порция материали, донесени от института, Настя си тръгна от работа, обаче не се запъти към метрото както обикновено, а седна в едно кафене на открито, което се намираше точно там, където булевардът пресичаше „Петровка“. След лошото падане в поледицата я наболяваше гърбът и не можеше да носи тежко. За да не ходи до службата в неделя и да губи скъпоценно време, беше натъпкала чантата си с книжата на Филатова и се беше договорила с Льоша да мине да я вземе. За разлика от приятелката си Алексей не се отличаваше с особени способности да си планира маршрутите и да прави разчет на времето си, затова Настя си взе от павилиончето кафе и сок, разтвори дебелия подшит ръкопис и се приготви за дълго чакане.
Ръкописът се оказа кандидатската дисертация на Филатова и Настя бе впечатлена от лекия й, достъпен стил на изложение. Проследявайки движението на информацията от момента на извършване на престъплението до момента на попадането й в криминалната статистика, Ирина сякаш разказваше увлекателна приключенска история, където по пътя към заветната цел главният герой е причакван от коварни врагове — непознаване на закона, недоверие към органите на милицията, съжаление към престъпника и много, много други. Толкова леко и красиво можеше да пише само човек, който истински разбира проблематиката и е увлечен от нея.
Настя прелистваше таблиците в приложението и някакво смътно безпокойство се запрокрадва в разтопения й от жегата мозък. Не успя да го формулира, защото на съседната масичка седна някаква жена, която прикова вниманието й. Примирила се със собствената си невзрачност, Настя остро реагираше на чуждата красота, не се уморяваше да й се възхищава и да й се наслаждава. Затова сега се взираше в непознатата, без да пропусне да обърне внимание и на придружителя й.
Жената наистина беше красива — висока, стройна, с гъсти тъмнорижи, почти кестеняви коси, които се разстилаха по раменете и гърба й като тежка пелерина. Движенията й бяха поривисти, сякаш с труд сдържаше напиращата енергия и темперамента си. Кръстоса крака и в този жест имаше някакво обещание — томително и неопределимо. Кавалерът й понечи да посегне към нея, но се овладя и се отпусна в стола. Жената зарови пръстите си с изящен маникюр в косата си и ги прокара като гребен през нея. Бронзовият лак на ноктите й проблесна на слънцето и сякаш пламъчета избухнаха в прическата й. От време на време тръскаше глава и по това тъмнорижо море преминаваше вълна, която сякаш преливаше по цялото й тяло, достигайки чак до пръстите на краката й, обути във фини сандали. Страстна, излъчваща около себе си някаква огнена аура, тя приличаше на млада породиста кобилка с разкошна грива и силни мускули, играещи под грижливо поддържаната лъщяща кожа. Настя жадно попиваше всеки жест на красавицата, а ухото й долавяше въздрезгав смях и малко странна интонация. Такава интонация имаха англичаните, макар че жената говореше руски без никакъв акцент. „Сигурно е живяла в чужбина“ — помисли си Настя и със съжаление забеляза, че Льоша тича по алеята към нея.
Останалата част от съботата и цялата неделя тя прекара, лежейки на пода — дори и тези стотина метра, през които бе й се наложило да мъкне претъпканата чанта, бяха се оказали достатъчни, за да я заболи отново гърбът — ровейки се в документите, ръкописите, черновите и изчисленията на Ирина Филатова.
Ирина се оказа старателна, почеркът й беше красив и разбираем, даже черновите графики и рисунките й бяха начертани с линийка на милиметрова хартия. Настя взе един лист със заглавие: „Следствена работа. Владимирска обл.“. Върху графиката с флумастери в различен цвят бяха прекарани четири линии с надписи: „Разследването приключено“, „Прекратено“, „Предадено на съда“, „Предадено на обществеността“. Линията, обозначаваща приключените дела, беше почти права. Затова пък вървящите успоредно до 1985 година линии „Предадено на съда“ и „Предадено на обществеността“ изведнъж рязко се разминаваха в различни посоки, първата — надолу, а втората — право нагоре. Под графиката имаше подсещаща бележка: „Да се изясни не е ли сменян през 1985 г. прокурорският състав. Ако не е, да поискам картон ф.2“. „Браво, Ирина Сергеевна — одобрително си помисли Настя, — не си работила нито ден в следствието, но знаеш кое къде да търсиш.“ Ако делото се прекратяваше и се предаваше на обществеността, то или обвиняемият не представляваше обществена опасност, или следователят бе наясно, че доказателствата по това дело са слабички и в съда обвинението ще рухне като картонена кула, или прокуратурата бе поискала допълнителни доказателства.