В деня, когато Възложителя разбра, че Ирина знае истината, все още хранеше надежда, че тя му е простила за всичко. Как само го беше заблудила с тези приказки за издателство, което би публикувало книгата й срещу договорен хонорар! И през ум не му бе минало, че става въпрос точно за тази книга. Още същата вечер бе започнал да звъни по телефоните, бе използвал всичките си връзки в издателската сфера и горещо им бе препоръчал Ирина като рядко талантлив автор с прекрасно перо, поемайки ангажименти да помогне при публикуването.
Мислеше си, че когато на следващия ден тя донесе ръкописа, ще я зарадва и това ще бъде първата крачка към помирението. Но Ирина не дойде. Изпрати папката по асистента си, уж имала някаква спешна работа. А Възложителя прочете първата страница и почувства, че подът плува под краката му. Без да губи нито минута, хукна към института.
— Защо правите това? — попита я.
— А защо не? — сви рамене Ирина. — Аз написах книга, защо да не мога да я публикувам? Монографията ми трябва за докторантура. Всъщност вас какво ви засяга това?
— Ира, моля ви, ще направя всичко, всичко, което пожелаете… Колко искате?
— Пари?
Тя почти не се учуди, сякаш беше готова за този разговор.
— Вие все едно няма да ми платите — усмихна се подигравателно.
— Ще ви платя. Колко?
— Не ви вярвам. Вие сте алчен. И освен това нямате толкова пари. Това, което преди пет години струваше десет хиляди, сега струва милион. Имате ли един милион?
— Не е проблем, ще го намеря.
Сърцето на Възложителя биеше тежко и неравномерно.
— Съгласна ли сте за милион?
— Не. Нищо не искам от вас — натърти на последната дума Ирина. — Веднъж вече ме излъгахте, повече не мога да ви вярвам. Здравият разум не ми го позволява.
— Какъв здрав разум?
— Тогава вие имахте пари, защото вземахте рушвети. Вземахте, нали? Но вие се полакомихте за висок пост. А вече не ви дават рушвети — няма за какво. Старите запаси отдавна сте ги изхарчил — още при обзавеждането на новото си жилище. Откъде ще го намерите този милион?
Устните й трепнаха, сякаш самото споменаване на думата „милион“ я забавляваше.
— По стария изпитан начин — от рушвети? Но кой ще ви ги даде?! Дори и да измислите за какво ще ги вземате, ще ви хванат, преди да сте събрал първите сто хиляди. Сега към корупцията се отнасят твърде сериозно, вие би трябвало най-добре да го знаете.
— Как не ви е срам, Ирина! Никога не съм вземал рушвети!
Той се опита да изглежда възмутен.
— Нима? Искате ли да назова фамилиите на следователите, които са прекратявали криминални дела въз основа на фалшиви медицински удостоверения за неизлечима болест на следствения и с които сте делил парите? Искате ли? Дружко, Маслински, Галактионов, Козлов. А Недовесов, когото уволнихте, задето не е искал да участва във вашите игрички? Не е ли вярно?
— Кой ви наприказва тези глупости, Ира? Нима може да се вярва на всичко, което разправят хората? Ай-ай-ай, Ирочка, та вие сте сериозна жена…
— Аз наистина съм сериозна жена — прекъсна го хладно тя, — затова и не вярвам на всичко, което говорят хората. Но вярвам на това, което говорят цифрите и документите.
— Какви цифри, какви документи? — запелтечи Възложителя. — Имайте страх от Бога, Ирина, какви ги говорите?
— Вината не е ваша — внезапно се усмихна тя. — Почти всички си мислите, че ние за нищо не ставаме, че само търкаме столовете на работните си места. Ако вие и себеподобните ви си бяхте дали труд да вникнете в нашата работа, щяхте да разберете колко много можем и знаем. И нямаше да се чудите.
— Нищо не можете да докажете — твърдо отсече Възложителя. — Всичко, което казвате, може и да е вярно, но са само приказки.
— Не се и каня да доказвам нещо — равнодушно отговори Ирина. — Искам просто да ви покажа перспективата. Когато около името ви се вдигне шум, непременно ще се заинтересуват от дейността ви през онзи период. И ще намерят това, което съм намерила и аз. То не ви заплашва кой знае с какво, вие бързичко ще си подадете молбата за напускане, ще завъртите търговийка, в днешно време всички правят така. Че каква ви е сегашната длъжност — за смях на кокошките. Ще си докарвате пет, а може и десет пъти повече. С една дума, дори ще си изпишете веждите. Но в цялата работа има едно неприятно за вас обстоятелство. От тези, които са давали подкупи за незаконно прекратяване на дела срещу тях, има двама, които са излетели твърде нависоко. Тези две дела ги няма в архива, вие явно сте се погрижил за това. Делата уж са били откраднати, дори служителката е била наказана. Но в картотеката на информационния център е имало картони за тези дела, които вие сте забравил да премахнете. А картоните съдържат и фамилията на следователя, и фамилията на подследствена. Късно сте се усетил. Когато по ваше указание са унищожили картоните, от тях вече са били направени ксерокопия. Така че ако около вас се оформи скандал, онези двамата първи ще пострадат. А те няма да ви го простят.