Журналистката се разсмя. Гласът й беше нисък, а смехът й леко дрезгав. Тръсна рижавокестенявата си грива и тя се люшна като вълна.
— Александър Евгениевич, при вас съм, за да си говорим за корупцията, а вие ме разсейвате… Не бива така.
— Добре, ще си говорим за корупцията — с готовност се съгласи Павлов. — Интересувате се от моята теория, нали?
— Не само. Но да започнем от нея, ако не възразявате.
Лебедева извади бележник и химикал и кръстоса крак върху крак с такова движение, че на Павлов му секна дъхът.
— Аз изхождам от това — започна бавно Александър Евгениевич, — че човекът, даващ подкуп, изпитва остра нужда от определено действие от страна на длъжностното лице или държавния чиновник. Това действие, да го наречем услуга, в очите на този човек има определена ценност, тоест потребителска стойност. И за тази услуга човекът е готов да плати определена цена, която не превишава посочената потребителска стойност. Разбирате ли ме?
Лебедева кимна, без да вдига глава от бележника.
— По-нататък. Изхождам и от това, че чиновникът, носител на определени пълномощия, позволяващи му да произведе стоката, тоест да направи исканата услуга, трябва да вземе решение — да произведе ли стоката или не. С други думи, той трябва да реши една чисто икономическа задача — каква ще бъде себестойността на стоката и каква продажна цена би могъл да получи за нея. Себестойността ще зависи от ефективността на вътрешния и външния контрол, казано по-просто, от степента на риска да бъде разобличен. Та на тази теоретическа основа е построена концепцията за борба с корупцията. Главната цел е разрушаване на пазара на корупционните услуги чрез ликвидация на съгласуваността между себестойността на стоката за производителя и потребителската стойност за купувача. Първата трябва да се повиши, втората да се намали и тогава производството ще стане неизгодно. Виждате ли колко е просто?
Журналистката затвори бележника си, остави го на масата и зарови пръсти в гъстата си коса.
— Александър Евгениевич, това, което записах, ще влезе в интервюто. А сега един личен въпрос. Ще позволите ли? Винаги ме е интересувал процесът на научното мислене. Иска ми се да разбера как възникват новите възгледи, новите теории. Разкажете ми как стигнахте до вашата концепция. Това няма да го записвам.
— То е толкова скучно, Лариса! — примоли се Павлов. — Нима искате на такава красива жена като вас да разказвам как съм седял по цели нощи над книгите по икономика и криминалистика?! Не, не и не! Просто е недостойно за вашите уши да слушат такива рутинни неща!
— Вие не приличате на другите, Александър Евгениевич. Задавала съм този въпрос на много хора и те са ми отговаряли не просто охотно, а дори с по-голямо удоволствие, отколкото за новата си теория. На тях, както и на мен, самият процес на научно търсене беше значително по-интересен, отколкото неговият резултат.
— Сигурно това са били истински учени, а аз съм само един практик с научна степен — разпери ръце Павлов. — Освен това, Лариса, и вие не приличате на другите. Вие не само сте предизвикателно красива, но и говорът ви е някак странен. На какво се дължи това?
Журналистката се смути за миг, но бързо се овладя.
— Ами виждате ли, аз доста дълго съм живяла на Изток. Съпругът ми работи във Външното министерство. А освен това майка ми е туркиня от Азербайджан и в детството си съм прекарала много време в турскоезична среда. Нима усетихте акцента ми?
— Само в интонацията, а иначе говорите много правилно. Даже твърде правилно — великодушно подчерта Павлов.
Ако за полковник Павлов сряда, двадесет и четвърти юни, се оказа ден на приятно и многообещаващо запознанство, то Настя Каменская на тази дата се сблъска с нов проблем. Сред материалите на Филатова, педантично надписани и осеяни с многобройни коментари, се появи едно листче с неразбираеми и необозначени цифри, подредени в осем колонки. Над колонките имаше години — от 1983 до 1990, но това беше единственото, което се разбираше. Встрани от горе надолу вървяха наименования на редовете, над които Настя си блъска главата до късна вечер. Първият ред беше означен с буквата „3“, вторият — с „Р“, третият — със „ЗР“. Следващите се обозначаваха с цифри от 5 до 10, после следваха „1+3“, „2“ и „Общо“. В резултат на множество аритметични операции Настя успя да разбере, че цифрите в реда „Общо“ не представляват сбор на числата от всички колонки, а само на тези от предпоследните две. Редом с абсолютните величини с дребния четлив почерк на Филатова имаше добавени дробни числа — едните със знак „П“, а другите — с „Р“. Ред „2“ беше очертан с яркочервен флумастер.