— Не се безпокой. Никой няма да тръгне да ги търси. Докато имаше опасност да излезе книгата, съществуваше и опасността да започнат да душат. Но нали книгата вече няма да излезе. Така че спи си спокойно, стари развратнико — ухили се сито Възложителя.
— Какъв ти сън — промърмори Организатора, с отвращение бутна чинията и си наля бяло френско вино. — Ковальов и неговата банда дъх не ми дават да си поема. Половината депутати е вербувал, ще се опитва да пробутва шефа си за премиер на конгреса. А нашата задача е да запазим сегашния премиер, ние с него сме от един отбор. Затова водим битка.
— Как е блондинката ти? Още ли е с теб? Ако не е, защо не ми я отстъпиш? — ехидно подхвърли Възложителя. — Старичка е за теб, ти си любител на младата плът.
— Остави ме, за Бога! — с тиха тъга отвърна Организатора. — И без теб ми е кофти.
СЕДМА ГЛАВА
В петък Павлов отново удостои „Петровка“ с присъствието си.
— Какво ново, Анастасия Павловна? Аз държа на думата си, днес не бързам за никъде, така че вие ще ми разкажете за хода на следствието, а аз на вас — за Ирочка.
Настя старателно му разказа какви интересни открития са направили Доценко и Ларцев, работейки по версията „Интерпол“. Заради Карабах турските екстремисти терористи получавали оръжие, заплащано с наркотици. Напълно възможно било да са убили Филатова, опитвайки се да сплашат Идзиковски, който твърде се бил доближил до посредниците от руска страна.
В отговор Павлов се отдаде на сантиментални спомени.
— Ирочка много тежко преживяваше разрива със съпруга си. Дори искаше да се откаже от дисертацията, макар че почти беше готова за защита. Всичко изгуби смисъл за нея — и работата, и любовта. Тогава прописа стихове, знаете ли?
— Не, никой не е споменавал такова нещо.
— Ето, виждате ли? Потайна беше, с никого не споделяше проблемите си. Много по-късно, след години, когато станахме наистина близки, тя ми даде да прочета някои неща от този период. Слушайте:
— Хубави стихове — одобрително кимна Настя.
— Не просто хубави — въодушевено поде Павлов. — Прекрасни са! Ирочка имаше талант за всичко, не само за наука. А ето това го е написала, когато починала майка й:
— Благодаря ви, Александър Евгениевич — сърдечно каза Настя в края на разговора. — Пак елате. Нали разбирате, колкото по-добре опознаем характера на Ирина, толкова по-лесно ще ни бъде да работим. Само че следващия път заповядайте при Гордеев. Аз излизам в отпуска.
След като вратата се затвори зад гърба на Павлов, тя иронично се усмихна. Кой би могъл да предположи, че стиховете, които някога беше написала, разстроена от липсата на внимание от страна на един мъж, ще й направят такава услуга. При това се бе намерил ценител, който ги бе нарекъл „не просто хубави, а прекрасни“. Наистина той беше експерт, но не и в поезията. Всяко стихотворение би нарекъл прекрасно.
„И така, Александър Евгениевич, хванахте се на лъжата. Платил сте, и то не малко парички, за да ни убедите, че добре и отдавна се познавате с Ирина Сергеевна. Вие упорито се интересувате от хода на следствието, като пътьом ни подхранвате с баницата, която сами опекохме. Какво целите? Да се опитаме да погледнем проблема от друга страна. Ако може да се вярва на справката от отдела за координация и планиране на института, за тринадесет години работа Филатова нито веднъж не е била командирована във вашия роден град Енск. А може би е ходила там за своя сметка? Нито баща й, нито приятелките й, нито любовниците й споменават такова нещо, но като вземем предвид потайността на Ирина, можем да го допуснем. И ако е така, защо е тази тайнственост? Защо е трябвало да крие пътуванията си, ако е имало такива? Но тъй или иначе, тя се е интересувала от Енска област, при това не от криминалната обстановка като цяло, а от един-единствен въпрос. И струва ми се, успях да разбера кой е той…“