Настя извади загадъчното листче на Филатова, в което сега всичко си беше по местата. „3“ — зарегистрирани престъпления, „Р“ — разкрити, „ЗР“ — броят на криминалните дела, завършили с разследване. Редовете с номера от 5 до 10 показваха броя на криминалните дела, прекратени от следователите в съответствие с членове 5-10 от Наказателнопроцесуалния кодекс. „1+3“ означаваше дела, спрени въз основа на част 1-3 от член 195, когато престъпникът или е останал неизвестен, или не е открит. А заветният ред „2“ показваше броя на криминалните дела, спрени по част 2 на същия този член 195 във връзка с тежки заболявания на лицата, подведени под наказателна отговорност.
„… И ако до хиляда деветстотин осемдесет и шеста година прекратените дела не са превишавали три процента от всички криминални дела, то когато вие, любезни Александър Евгениевич, сте станал началник на следствения отдел при Управлението на вътрешните работи в Енска област, тези проценти са скочили чак до осемнадесет. Какъв извод си е направила от това Филатова? Предполагам същия, какъвто си направих и аз, защото вече добре познавам логиката й. Тя е разбрала, че край вас се е завъртял някой корумпиран доктор, който не без вашето съгласие, Александър Евгениевич, е поставял фалшиви диагнози, позволяващи да се прекрати делото „до оздравяване“, тоест завинаги. Подкупи са се давали поне на три места: на доктора, на следователя и на вас. Може би на вас лично не са давали, а сте делил с доктора и следователя. Интересна картинка! Но дори всичко това да е така и вие действително да сте толкова лош човек, за мен си остава загадка откъде идва интересът на Ирина към Енска област, при това интерес, щателно скриван — даже листчето си не беше надписала. Този интерес не може да бъде свързан лично с вас, тъй като вие напълно ме убедихте, че не сте се познавал с Филатова преди идването ви в Москва, макар че твърдите точно обратното. Трябва да има някаква връзка! Трябва!
Да пробваме трети вариант. Всичко, което казват колегите на Филатова, е истина. Павлов безрезултатно ухажва Ирина, след това започва, както се изрази шефът й, „да се заяжда с нея“. Той дразни Ирина, вбесява я и тя се заема да открие нещо за него, с което да го спре. Някой от колегите й тръгва за Енск и тя го моли да й донесе статистически данни за състоянието на криминалните дела. Статистиката не е секретна, може да се получи от всеки зонален информационен център. Прилича на истина, но все пак малко не пасва. Конфликтите с Павлов са започнали през пролетта, а по това време данните за предходната година са били отдавна готови. В такъв случай в таблицата би трябвало да я има и хиляда деветстотин деветдесет и първа година, а я нямаше, последната беше хиляда деветстотин и деветдесета. И въобще, не й подхожда на Ирина да се принизи до шантаж, при това и по толкова незначителен повод. Какво е можела да каже на Павлов? Александър Евгениевич, зная, че сте рушветчия, затова престанете да ми връщате отчетите за преработка? Глупости. Освен това остава въпросът защо Павлов лъже?
Четвърти вариант — всички казват истината, колкото и парадоксално да звучи това. Ирина действително не е била любовница на Павлов и се е връщала изтерзана и разстроена именно след срещите си с него в министерството. Павлов и Ирина наистина са влезли в контакт преди няколко месеца. И при това Павлов познава Ирина от дълги години. А тя не го познава. Но затова пък познава някой си Владимир Николаевич, за когото мисли през целия ден на дванадесети октомври хиляда деветстотин деветдесет и първа година — страницата от дневника й беше за тази дата — точно в деня, в който разучава статистиката за Енска област. А на петнадесети октомври върху настолния й календар се появява телефонът на главния експерт от Щаба на МВР А. Е. Павлов.“
Настя знаеше със сигурност, че някъде между тези разнолики факти се намира истината.
Надвечер Гордеев получи сводката за външното наблюдение на „политическия противник“ на Ковальов — Борис Василиевич Рудник. Известно време я разглежда, по навик засмука дръжката на очилата си и извика Настя.
— Анастасия — строго й рече, — къде са ти „двестате“? Искам да знам мога ли вече да отзова момчетата от Интерпол или още не мога. Не достигат хора, през седмицата ни нахлузиха още четири убийства. Е?
— Отзовавайте ги — твърдо отговори тя. — Сигурна съм, че там няма да излезе нищо. Затова пък си задавам някои въпроси. Но ще действаме, както сме решили.
— Добре — веднага омекна Виктор Алексеевич. — Сега за Ковальов. На, прочети това.
Той подаде на Настя сводката. Тя внимателно я изчете и накрая чак подсвирна.