— Добре, да продължим. Възможностите за проверка на нашите теоретически постановки са крайно ограничени. Засега разполагаме само с идеи и няколко косвени, подчертавам, косвени улики. Разполагаме с два идентични текста и очевидната лъжа на полковник Павлов. Върху това, както знаете, не може да стъпи обвинението в убийство. Не е и изключено всички ние да грешим и Павлов съвсем да не е причастен към убийството на Филатова. Въпреки всичко, както вече ви казах, теоретичната част е завършена и ние пристъпваме към практическия етап. Целта е да подмамим наемния убиец да изпълзи от бърлогата си. По никакъв друг начин не можем да го намерим. Съдейки по почерка му, той не е случаен килър, до чиито услуги се прибягва при разчистване на сметки между престъпни групировки. Това е човек, надеждно защитен от добре обмислена система за безопасност и контрол. И дори да успеем да принудим Павлов да ни разкрие начина, по който се е свързал с поръчковия убиец, ние ще се доберем само до първото звено. Останалите звена веднага ще се пръснат и никога няма да стигнем до края на веригата. Съгласни ли сте?
И пак мълчанието беше отговор на въпроса му.
— Имаме редкия шанс да хванем „възложител“, работещ за горните ешелони. Не сме имали досега такъв случай, затова и не можем да се похвалим с умения и навици в тази област. Рискът да извършим грешка е огромен, а шансът да успеем — прекалено малък. Искам всички да го запомните.
Виктор Алексеевич замълча, по навик засмука дръжката на очилата си и се замисли.
Изведнъж се подсмихна хитро и попита:
— Кой от вас е страстен рибар?
Въпросът беше толкова неочакван, толкова рязко контрастираше с темата на разговора, че оперативните работници буквално го зяпнаха.
— Аз — запъвайки се, отговори Коля Селуянов.
— Ех, това младо поколение — шеговито въздъхна Гордеев, — и най-простите радости са му чужди. Поне разлика между блесна и жива стръв правите ли?
Всички се отпуснаха и дружно закимаха.
— Та така. В делото на Филатова ние използвахме Каменская като блесна, на която се закачи отначало Павлов, след това с негова помощ и Рудник. А сега ще направим това, което в рибарската практика не се прави. Ще направим от блесната стръв. Вашата задача ще бъде да осигурите максимален контрол върху ситуацията. Павлов е сътрудник на Щаба на нашето министерство и по тази причина не можем да използваме външни наблюдатели. Имам предвид, че не можем да се обърнем за помощ към съответната служба. Ще трябва да се справим със собствени сили. Не забравяйте, че Павлов е идвал вече тук и може всеки момент да се появи отново. Би могъл да види всеки един от вас и да го запомни. Захаров? — погледна въпросително Гордеев към Дима.
— Ще се справим, Виктор Алексеевич. Приятелите ни не са се свършили още — отвърна му той.
— Добре. Необходима ни е подробна психологическа характеристика на Павлов, на начина му на мислене. Ларцев?
Полковникът стрелна с очи Володя, който се славеше с уменията си да се ориентира в хората, за което колегите му го ценяха и често съвсем безцеремонно го използваха.
— Утре сутринта ще я имате — каза Ларцев.
Гордеев поклати глава.
— Довечера. Не по-късно от девет! — категорично отряза той.
Володя покорно въздъхна.
— И още една задача. Да се подсигури самоличността на журналистката Лебедева. Без никакви издънки. Коротков?
Юра мълчаливо кимна.
— И последно. В нашата схема има едно слабо звено и то е Борис Василиевич Рудник. Предполагаме, че при убийството на Филатова Павлов е действувал чрез него. Ако историята се повтори и Павлов се опита да се добере до убиеца пак чрез Рудник, целият ни замисъл пропада. Рудник нервничи, той е неадекватен, както биха казали психиатрите. Само да тръгне по веригата, и системата за безопасност ще се задейства. Това няма да ни доведе до убиеца. И нашата цел ще пропадне. В никакъв случай Павлов не трябва да се обръща към Рудник. Но точно това не можем да контролираме. Остава ни само да се надяваме, че Павлов ще разсъждава като нас. Че няма да посмее да плаши Рудник с второ убийство.
Съвещанието при полковник Гордеев продължи още час и половина. След като освободи сътрудниците си, Виктор Алексеевич още веднъж обмисли всички детайли. Като че ли всичко беше предвидено, нищо не бяха изпуснали. Но рискът беше голям, огромен. Цялата операция беше изградена върху предположения, върху анализа, който бе направила Каменская. Тя имаше, разбира се, умна глава, но не биваше да се изключва възможността за грешки.
Спомни си неотдавнашното посещение на Павлов. Тогава планът на операцията все още беше в зародиш, нямаше никаква яснота, но Виктор Алексеевич се бе решил на първа стъпка и бе подметнал на Павлов, че се е появил свидетел, който е видял убиеца, като е излизал от входа на Филатова, така че разполагали с описанието на престъпника. Ако всичко бе разчетено както трябва, това би трябвало да свърши работа. Ако е било разчетено… Ами ако не е било?