Работейки в милицията и следвайки вечерно в юридическия факултет, Витя се бе отървал от насмешките, но продължаваше да страда. Беше нисък и пълен, а до прималяване харесваше високите слабички брюнетки. Особено дълго се бе измъчвал от несподелена любов към съкурсничката си Люся Хижняк, у която от всичко имаше в изобилие: ръст, токчета, кльощавост, изящество и чар. Цялото това „съоръжение“ имаше височина сто осемдесет и три сантиметра и се струваше на Гордеев недостижим идеал.
След като страда почти до края на четвърти курс, Витюша стигна до неутешителния извод, че бракът и любовта нямат почти нищо общо и затова човек трябва да си избира жена не от тези, в които се влюбва, а от тези, с които би могъл да живее. На една от студентските вечеринки той се запозна с Наденка Воронцова, която не му отстъпваше нито по килограми, нито по комплексираност. Още от детството си Надя страдаше от нарушена обмяна на веществата и на двадесет години беше тучна и неугледна. Разликата между тях беше само в това, че докато осъзнаването на собствената непълноценност при Гордеев беше съпроводено със злоба, то Надя компенсираше своя дефект с факта, че беше душата на компанията. Тя учеше в педагогическия институт, обожаваше децата, мечтаеше да стане учителка в началните класове и много се притесняваше да не би учениците да й се присмиват.
Ухажването бе разгърнато стремително по целия фронт и след два месеца Витя Гордеев се беше сдобил с жена, с която можеше да се живее, а също така с тъща инженер и тъст лекар, а по-нататък набелязаната схема заработи сама.
Едно прекрасно утро около половин година след сватбата, обличайки се, Наденка забеляза, че между мястото, където теоретически се предполагаше, че се намира талията й, и колана на полата нейната пухкава ръчичка преминава свободно. Тъй като по това време беше угрижена от мисли за възможна бременност, не обърна особено внимание на тази странност. Но след две седмици истината излезе наяве и подложи Гордеев на пълно изумление: жена му беше бременна и от това слабееше. Тъстът му дълго и гръмогласно се смя, но каза, че било напълно възможно, макар и да се случвало рядко. Навярно пренастройването на организма, предизвикано от бременността, бе довело до нормализиране обмяната на веществата.
След като роди на Гордеев син и смъкна десетина килограма, Наденка категорично заяви, че ще ражда дотогава, докато фигурата й стане като на кинозвезда. Гордеев само се подсмиваше, но беше силно изненадан, когато се оказа, че и втората бременност действа благотворно на съпругата му. Лицето й вече не беше подпухнало и изведнъж всички видяха, че Наденка има прекрасно носле и зашеметяващи очи. С една дума, Гордеев, който се бе оженил за една грозничка дебеланка, поради което се предполагаше, че и тя самата, и нейните родители ще му бъдат благодарни до гроб, този същият Гордеев неочаквано се превърна в съпруг едва ли не на красавица. Но с това нещастията му не свършиха!
След известно време неговият с нищо незабележим тъст му нанесе съкрушителен удар, като измисли нов, невероятно ефективен метод за опериране на сърце и започна стремително да се изкачва към върха. Преди да се опомни, Гордеев стана зет на професор, а скоро и на директор на Института по кардиология. Това вече дойде много на честолюбивия Колобок. Встъпвайки в брак, той се бе надявал, че ще го носят на ръце за това, че работи в следствието. Номерът му обаче не мина и се наложи да търси друг вариант. И Виктор Алексеевич — по това време вече майор — намери този вариант в американските книги по теория и психология на управлението.
В крайна сметка разчетите му се оправдаха. Наденка се превърна в уважаемата Надежда Андреевна, директор на престижен лицей в Москва. Тъстът му, световноизвестен кардиолог, професор, стана депутат в руския парламент. А Виктор Алексеевич, добросъвестно преминавайки през всички нива на йерархическата стълбица, се спря на длъжността началник-отдел в Московското следствено управление, претворявайки в живота всички интересни находки, които успяваше да изрови в умните книги. Той не се боеше от никого, защото никой и не искаше да се кара с него. В края на краищата, всички имаха деца, които не беше зле да учат в лицей, а от сърдечно-съдови заболявания страдаше почти всеки трети.