Но Голубович грешеше. Дали недооценяваше хората, или пък наистина беше забележителен човек, но и след пенсионирането му при него продължаваха да се отбиват неговите „бивши“…
Гордеев едва докосна звънеца и Степан Игнатиевич му отвори. Чак сърцето го заболя — разбра, че старецът тъгува, очаква да го навестяват, радва се на всеки гост, независимо че този гост е дошъл по работа, а не просто да го види.
— Бързичко пристигна — измърмори Голубович, прикривайки усмивката си. — Не си и помисляй да ми казваш, че си се отбил от скука. Аз не съм от обидчивите. Пък може и да ми е приятно, че идват при мен по работа, значи все още съм нужен на някого, все още има полза от мен. А щом почнат да ме навестяват само от съжаление или от благородство, тогава няма за какво да живея, само ще съм в тежест.
Голубович донесе чайника от кухнята, акуратно спазвайки всички процедурни тънкости, запари чая и го наля в чашите.
— Хайде, Витя, започвай. Не измъчвай стареца.
Той бавно разви шоколада, отхапа от него и се приготви да слуша.
— Степан Игнатиевич, разкажете ми за поръчковите убийци. Но не за днешните с пистолетите и разните там прочие пушкала, а за онези другите, нали разбирате…
— Я виж ти… — Голубович замислено прехапа устни. — За тях не знам много. Но това е разбираемо. Ако много се знаеше, просто нямаше да ги има. Те всички са специалисти по нещастните случаи. Или пък всичко нареждат така, че да прилича на естествена смърт, ако човекът вече е възрастен или болен от нещо. Накратко казано, работят толкова чисто, че практически криминални дела не се възбуждат. Затова и никой не ги търси. И никой не знае техните истински имена. Само прякорите им.
— Как мислите, дали са много?
— Ами — махна с ръка старецът. — В цялата страна на пръсти се броят. Те са професионалисти от висока класа. Единият от тях, доколкото знам, е в Ростов, прякорът му е Бурята8. После още някъде в Приморие или в Хабаровск, викат му Хирурга. Още… чакай да си спомня… А, нашият, московският е Карден. В Сочи е Блек. Може да има още някой, но не са повече от десетина. В това съм сигурен.
— А те какви са, специалисти с широк профил?
— Ами различно. Бурята например обича да се занимава с техника. Затова и устройва автомобилни катастрофи. Това е неговата област. Хирурга обича морето, курортите. Викат го, когато трябва да се случи нещастие във водата. Казват, че бил много опитен водолаз. А Гала9 пък напротив, не обича простора, повече по къщите работи. За Италианеца се знае, че предизвиква хранителни отравяния. Карден и този от Сочи, как му викаха, а, Блек — те са универсални, действат според обстановката, затова са и най-скъпо платени.
— Как смятате, Степан Игнатиевич, кой от тях би представил убийство като смърт от токов удар?
— На практика всеки. Освен може би Хирурга. Ако говорим, че всеки от тях се е специализирал в нещо, това не означава, че той работи само по този начин. Най-често това практикуват, но невинаги. Това първо. А второ — не съм ти ги изредил всичките. Знам повече от теб, Витя, но все пак не съм Господ Бог. Възможно е сведенията ми да са и неточни, и непълни. Можеш само да се ориентираш по тях.
— Разбрах, Степан Игнатиевич. Благодаря ви.
Гордеев забеляза как при тези думи по бузата на Голубович премина нервен спазъм. Щом му казваха „благодаря ви“, значи — край, посещението е приключено. И той пак оставаше сам.
Поглеждайки скришом часовника си, полковникът виновно се усмихна.
— Хайде да си направим още малко чай, а, Степан Игнатиевич? Този вече изстина.
— Че да си направим, защо да не си направим — зарадва се старецът и се запъти към кухнята.
Гордеев с тъга си мислеше за всичките тези старци по света, които са възпитавали и обучавали десетки, стотици детективи и следователи, които притежаваха уникални знания и опит. При тях продължаваха да ходят бивши престъпници, с които те някога са се отнесли човешки — или са ги спрели навреме, или са им помогнали да запазят семействата си. А пък тези, които бяха заели местата им в служебните кабинети, при тях кой знае защо не идваха. Нима техните съвети на никого не са нужни? Обидно бе. И несправедливо…
Удобно изтегнат във фотьойла, Александър Евгениевич Павлов с вяло любопитство следеше перипетиите в историята, разиграваща се в шикарния дом на красавеца Антонио. Отвратителният Макс плетеше интриги срещу брат си, Ракел страдаше, а роднините й постъпваха глупаво… Съпругата на Александър Евгениевич съпреживяваше драмата заедно с героите и когато на най-интересния момент серията свърши, тя ядосано удари по масата с юмруче.
9
Гали — римско наименование на част от келтите, населявали Галия през античността. — Бел. ред.