До утрешното позвъняване на Лебедева оставаха двадесет часа.
ДЕВЕТА ГЛАВА
През тези двадесет часа Александър Евгениевич Павлов се постара да прецени обективно ситуацията. Имаше два варианта. Или Лебедева работи на „Петровка“ и оттам го подозират и го провокират, или тя е най-обикновена шантажистка. Как е попаднал ръкописът у нея? Най-вероятно този, който е бил нает да вземе ръкописа от кабинета на Филатова, е намерил всичките четири екземпляра, предал е само трите, а единият е задържал, за да го изнудва за пари. Ако е така, всичко е наред — ръкописът може да бъде купен и на това да се сложи точка. Този, който го продава, не знае истинската му цена. Ако Лариса се е сдобила с екземпляра по друг начин, ако действа не от името на онзи тип, а от свое, ако е прочела ръкописа — тогава ситуацията се усложнява. Тя става третият човек, който е добре запознат с текста на дисертацията му, освен него и Филатова, разбира се. Кой я знае какви изводи си е направила. Впрочем, ако тази дамичка не е от „Петровка“, никакви особени изводи не би могла да направи. Винаги може да й каже, че Филатова му е била любовница, че го е помолила да й помогне с монографията и той и е позволил да ползва дисертацията му — така или иначе тези дисертации никой не ги чете, поне любимата му да има публикация. Не е виновен, че тя толкова недобросъвестно се е възползвала от неговото благородство, преписвайки всичко дословно. Разбира се, че е плагиатство, но покойниците не ги съдят. Значи задачата се решава лесно — трябва да разбере дали Лебедева е свързана с разследването на убийството. Ако не е, няма да й плати в никакъв случай, не е опасна. А ако е — ще трябва да се измисли нещо.
Павлов имаше на „Петровка“ свой човек. И към него се обърна с молба да разбере коя е тази Лариса Лебедева, журналистка, около тридесет и пет годишна, омъжена за служител в Министерството на външните работи, родена в Азербайджан. След час неговият човек му звънна и му съобщи, че Лариса Лебедева с такива биографични данни в Москва няма. Тоест Лебедеви има купища, но не отговарят или по възраст, или по професия, или по месторождение.
Първият етап от проверката беше приключен и Павлов вече се готвеше за една страшно хитра маневра. Ще отиде в Главното управление на МВР при Гордеев уж да се поинтересува как върви работата по откриване на убийците и между другото ще го помоли да установи самоличността на Лебедева. Ако тя работи с тях и действа по техни указания, то Гордеев непременно ще му каже, че има такава Лебедева, и дума по дума ще повтори нейната легенда.
Александър Евгениевич беше доволен от своята находчивост. В случай на успех щеше да убие два заека наведнъж — не само щеше да разобличи шантажистката, но и ако тя бе свързана с Гордеев, да покаже, че въобще не се е изплашил от нея, че няма какво да крие и че всички подозрения по негов адрес са абсолютно безпочвени, щом е имал смелостта да изложи на Гордеев своите неприятности.
Макар че Александър Евгениевич позвъни на Гордеев и го предупреди, че ще дойде, него го нямаше. Павлов дръпна няколко пъти заключената врата на кабинета му и нерешително се приближи към прозореца, питайки се дали да почака, или да дойде по-късно. Не му се искаше да отлага срещата, беше почти дванадесет, а в пет и половина щеше да звънне Лариса. Дотогава трябваше да е готов за разговора с нея…
Изведнъж дочу бързи стъпки по коридора, обърна се и видя Игор Лесников.
— Вие при Гордеев ли сте дошъл? Генералът го извика, минете след два часа — в движение му рече той.
Цели два часа! Това никак не устройваше Павлов. Решително пристъпи и протегна десница.
— Полковник Павлов от Щаба на МВР на Русия — представи се той.
— Капитан Лесников, отдел за борба с тежките престъпления — усмихна се Игор, здраво стискайки ръката му. — Мога ли да ви помогна с нещо?
— Мисля, че да.
— Да идем в кабинета ми.
Игор поведе Павлов по коридора, отвори вратата и любезно пропусна госта си.
— Казвам се Игор Валентинович. Какъв е проблемът?
— Вижте, Игор Валентинович, интересувам се от една жена… — Павлов леко се запъна. — Красива жена е, но поведението й е малко странно. Срещнах я на един брифинг в министерството, дадох й интервю по проблемите на борбата с корупцията, но нещо в нея ме притеснява. С една дума…