Да се намери престъпникът сред многомилионното население на Москва по такива улики, беше невъзможно, но ако се появеше конкретен заподозрян… Точно такъв заподозрян се опитваше да примами Гордеев с „живата стръв“ — Лебедева.
Разчитаха на това, че Павлов ще бъде принуден да се възползва от услугите на същия човек, който беше убил Филатова. За да се оправдаят техните разчети, трябваше да се конструират ред условия — Павлов трябваше истински да се уплаши от Лариса Лебедева, но в същото време не биваше да моли никого да го свърже с наемен убиец. Трябваше да се възползва от връзката, която вече имаше. Съдейки по това, че той е могъл да прибегне до услугите на поръчков убиец от най-висока класа, можеше да се предположи, че сред познатите му има представител — а може би не само един — на престъпния елит, който е осъществил тази връзка. Или това беше същият човек, от когото Александър Евгениевич толкова се е страхувал, че му се е наложило да премахне Филатова, или не бе. Шансовете бяха петдесет на петдесет. Ако бяха различни хора, то надежда, че Павлов ще прибегне до услугите на същия убиец, почти нямаше. Просто щеше да поиска друга връзка и това във всички отношения би било разумно. Но ако все пак това бе човекът, от когото толкова се страхува, Павлов не би търсил помощ от него, защото ще трябва да си признае греховете. В този случай възможността да се появи точно убиецът на Филатова, ставаше реална. Или всичко, или нищо.
Така беше представена задачата пред сътрудниците от Отдела за борба с тежките престъпления срещу личността. Но самият Гордеев възнамеряваше да изиграе играта още по-хитро. За тази си цел той реши да използва Настя, с която от момента на излизането й от ресторант „Таджикистан“ можеше да се свързва само по телефона.
— Анастасия, ще ти продиктувам някои неща, само те моля нищо не записвай. Хирург, Бурят, Гал, Италианец, Карден, Блек. Запомни ли ги? Това е за развлечение, да не скучае мозъкът ти. Опитай се да свържеш всеки един от прякорите с вероятния убиец на Филатова.
— Добре — объркано отвърна Настя. — Ще се опитам.
Тя с раздразнение погледна отражението си в огледалото. Образът на Лебедева й беше противен до скоминясване. От дебелия слой грим — при това и в такава горещина — кожата й се беше покрила с пъпки и петна. Не смееше да използва сънотворни, за да запази за през нощта бързата си реакция и яснотата на мислите си, но от безсънието я болеше главата и се чувстваше отпаднала. Ситуацията привидно беше в мъртва точка, но можеше да избухне всеки момент. По тази причина дори и в квартирата си Настя трябваше да изглежда като Лебедева и всяка сутрин прекарваше часове пред огледалото, гримирайки се и навивайки боядисаната си коса. Дори и нощем трябваше да оставя част от грима си, в случай че й се наложеше да посреща някой „посетител“. Искаше й се да си поговори с Гордеев относно тези „случайности“, но нямаше възможност. Смяташе, че би било далеч по-просто всичко, ако се „подхвърли“ на Павлов адреса й и спокойно да се чака поръчковият убиец. Но Гордеев упорито правеше Лебедева невидима, по-скоро неуловима, жена без име и адрес. Ако планът им сработеше, това щеше да създаде на Павлов или на наемника допълнителни проблеми да установят ако не самоличността на шантажистката, то поне адреса й. А това означаваше, че всеки момент на вратата можеше да звънне или някой „електротехник“, или „дърводелец“, или просто „младеж, който търси Катя: Не живее ли тук? Извинете“. Съвсем не беше задължително това да бъде убиецът, можеше да бъде всеки, на когото са платили да провери в кой апартамент живее красавицата с дълги крака, рижо кестенява коса и кафяви очи. Разбира се, това причиняваше на Настя много неудобства, карайки я двадесет и четири часа в денонощието да се въплъщава в образа на Лебедева, но като се ядосва на Колобок половин ден, оцени замисъла му, по-точно другата задача, която той се опитваше да реши по този начин.