… Сервирайки закуската на мъжа си, Надежда Андреевна каза:
— Имаме билети за премиера в „Съвременник“. Ще отидем ли или да ги дам на децата?
— Кой ги донесе? — попита Гордеев.
— Гражевич. Той изпълнява главната роля.
— Пак Гражевич — недоволно замърмори Виктор Алексеевич. — Ако не греша, вече за четвърти път. Синът му да не е двойкаджия?
— Ами не — сви рамене жена му, — момчето се учи нормално. Защо трябва да е двойкаджия?
— Защото заради един двойкаджия има смисъл да се подмазваш на директора. А ако момчето се учи добре, защо трябва да се натягаш толкова? — поясни Гордеев, като отхапа от филийката с кашкавал.
— Витенка, сто пъти досега съм ти казвала, но и за сто и първи ще ти повторя — ласкаво започна Надежда Андреевна, прегръщайки съпруга си и целувайки го по темето. — Ако ти не се беше оженил за мен, аз никога нямаше да родя и следователно никога нямаше да отслабна. И ако сега мъжете ме харесват, заслугата е само твоя. Аз помня това, ценя го и никога няма да го забравя. Затова моля те престани с твоите гадни инсинуации на тема ревност. Между другото, не е изключено Гражевич да иска да се докопа до теб, а не до мен. Синът му вече е доста голям.
— Разбрах — кимна Гордеев, допивайки чая си. — Още днес ще проверя. Дори само веднъж синчето му да е било арестувано, ще върнеш билетите. Ако пък всичко му е наред, ще отидем на премиерата. Става ли?
И като целуна жена си, полковникът от милицията Виктор Алексеевич Гордеев, по прякор Колобок, се запъти към службата си.
Понеделникът на „Петровка“ 38 започна със същото, с което свърши петъкът, т.е. с обсъждането на въпроса ще има ли повишение на заплатите, както им бяха обещали, или пак ще ги преметнат. Минавката се състоеше в това, че повишението се даваше не през месеца, от който официално влизаше в сила, а през следващия. Или ако заплатите се увеличаваха от първи юни, то през юли всички си получаваха старите заплати, а през август — новата, повишената, плюс добавката за юли. При стабилни цени в това нямаше да има нищо лошо, но сега, когато инфлацията галопираше, с тези доплатени пари вече нищо не можеше да се купи.
В отдела на Гордеев обсъждането беше в разгара си, когато Юра Коротков се разтича по коридора и надничайки във всяка стая, викаше:
— Народе, при Колобок!
Виктор Алексеевич започна оперативката, както винаги, с дълго приветствие, каза, че се радва да види всички живи и здрави, не пропусна и бодрия вид на Коля Селуянов, който току-що се беше върнал от отпуска. Гордеев не обичаше да приказва празни приказки, но разбираше, че само допреди минута хората му, току-що дошли на работа след почивните дни, са си говорили за нещо, разказвали са си новините и още не са били настроени за работа. Затова им даваше възможност да се поотпуснат и след това да се съсредоточат.
— Ще започнем със старите „опашки“ — обяви той. — Убийството на генералния директор на фирма „Парнас“ Плешков. Слушам те, Коротков.
Колобок си свали очилата и пъхна в устата си едната дръжка. Това означаваше висша степен на внимание и концентрация.
— Проверката на версията за убийство с мотив отмъщение, ревност или користни подбуди засега не е дала резултати. Никое от лицата, които са имали достъп до жилището на Плешков, няма мотив за убийството му. Изказано бе предположение за убийство с мотив, условно наречен „синдром на Разколников“, т.е. убийство с цел субектът да се убеди, че по принцип е способен на такъв акт. В този случай не е задължително престъпникът и жертвата да са били в лоши отношения. Изхождайки от тази версия, съставихме ориентировъчен психологически портрет на евентуалния престъпник. Всички лица, имали достъп до жилището на жертвата, се проверяват повторно. Заподозрени са двама вероятни извършители, провеждат се провокиращи мероприятия, които да накарат убиеца да се издаде.
— Синдром на Разколников? — измърмори Гордеев. — Любопитно. И кога го измислихте това?
— В събота, другарю полковник — бързо отговори Юра Коротков, като предпазливо погледна към ниско наведената руса глава в ъгъла.
— Кога очаквате резултатите?
— Надяваме се днес-утре.
— Добре — кимна Виктор Алексеевич. — А какво е мнението на следователя за тази версия? Или все още не сте споделили с него познанията си по руска литература?
Коротков мълчеше, а русата глава в ъгъла на кабинета се наведе още повече.
— Ясно — обобщи полковникът. — Значи така. Не искам да се карате със следователя. Продължавайте работа по тази версия. Струва ми се, че има перспектива. Мотивът на практика е недоказуем, така че действайте пределно точно, трябва да си изпипате работата. И без прибързване. Засега не ни притискат с времето. Така. Трупът на манекенката от Дома на модата. Слушам.