Тази седмица беше мъчителна и за Юра Коротков, който без особен успех се мъчеше да приведе емоциите си в съответствие с реалния живот. Засега не му се удаваше. Десети юли се приближаваше с всеки изминал ден все по-бързо и по-бързо, а пожарът, бушуващ в душата му, не стихваше. Беше се влюбил до уши и нищо не можеше да направи. Между другото, Люда Семьонова не беше първото увлечение на Коротков, откакто беше женен, но предишните бяха му се разминали без такова замайване и изместване на акцентите. От книгите и филмите той си бе изградил твърдото убеждение, че не трябва да се смесва любовта с привиденията, че привиденията рано или късно преминават, трябва само да се въоръжиш с търпение и да се постараеш да не правиш глупости през този период. Но да се бори точно с това привидение, на практика се оказа доста трудно. И защо трябваше да му се случи точно когато работеха над толкова сложно дело! Юра усещаше, че изпуска от контрол живота си.
Ако Людмила се държеше някак по-различно — да беше предизвикала кавга или поне да мърмореше, или да демонстрираше недоволство от нещо! Но не би — тя беше именно такава жена, за каквато тайничко си мечтаеше всеки детектив.
„Невинаги съм била такава — бе обяснила на Коротков. — Докато работех като следовател, какво ли не изтърпях от мъжа си. След това разбрах, че бракът с милиционер е изпитание, което не всеки може да издържи. Вашата работа е мръсна, да, да, именно мръсна, тя се гради върху лъжа, недоверие, хитруване, компромиси. Не може и да бъде друга, та кой престъпник ще си окачи табела, че е такъв. На вас са ви нужни особени жени, такива, които биха ви помагали да се отърсите от тази мръсотия, а не всяка вечер да си лягате с нея.“
След решаващия разговор между Настя и Павлов в ресторанта с обединените сили на Гордеев и Захаров се извършваше постоянно наблюдение както на сградата, където пребиваваше Лебедева-Каменская, така и на главния експерт. Настя добросъвестно звънеше всеки ден в министерството и с гласа на Лариса любезно се осведомяваше дали Александър Евгениевич е приел предложението й. Павлов все още не беше решил, но една вечер се бе срещнал с ниския мургав и очилат мъж. Когато показаха снимката му на Коротков, той си спомни, че го е виждал на погребението на Филатова. Да се установи самоличността на непознатия с очилата, не беше трудно, тъй като той не се криеше от никого.
Никакви странични наблюдатели не бяха забелязани край апартамента, в който беше настанена Настя. Когато останаха два дена до изтичането на едноседмичния срок, всички бяха паднали духом. Изглежда капанът им не бе сработил. Павлов не знаеше адреса на Лебедева, освен ако някой от неговите хора не я беше проследил от ресторанта. За маршрута „ресторант-квартира“ отговаряше Селуянов, а той бе готов да заложи главата си, че тогава никой не е проследил Лебедева. За това можеха да се доверят на Коля. Ако Павлов започнеше да действа по предвидената от Гордеев схема, той би трябвало да покаже шантажистката на убиеца. Нямаше друг начин убиецът да я намери. По замисъла на Гордеев този „сгледа“ трябваше да изиграе и ролята на сигнал, че Гала е в Москва. Другото беше техническа работа — сред множеството хора, намиращи се около мястото на „сгледата“, а също и около дома на Лебедева, да разпознаят Гала и да го задържат. Само на пръв поглед това изглеждаше лесно. Никой от оперативните работници нямаше дори и бегла представа как е организирана системата за връзка и повикване на наемниците. Никой не можеше да гарантира, че самият изпълнител ще установи самоличността и адреса на бъдещата жертва, а не някой специален помощник, извършващ черна работа за „маестрото“. Ако избързаха, можеха да хванат не този, който им трябва, а истинският убиец веднага щеше да изчезне като призрак на разсъмване. И втори път нямаше да успеят да го примамят.
Точно на тази плоскост бе базиран и замисълът на Гордеев, за който се беше досетила Настя. Ако бяха подхвърлили на Павлов адреса на Лариса, значително биха опростили задачата му. А Гордеев искаше да види как ще протече издирването на рижата журналистка. Беше му интересно да разбере дали в тази хитра система съществува разпределение на работата, кой и как я изпълнява. Дори и да не хванеха убиеца, от операцията щеше да има полза — щяха получат информация за тази криминална област, с която досега не им се беше случвало да се сблъскат. А такава информация щеше да им потрябва. Разбира се, Гордеев не споделяше на глас тези свои мисли, за да не се разочароват хората му, пък и да не стане за посмешище в очите на ония, които не го обичаха — бива си го, значи, наумил си да си прави експерименти с научноизследователска цел за смях на кокошките! Но дълбоко в душата си Виктор Алексеевич усещаше, че това разузнаване бе не по-малко важно от задържането на Гала. Много хора бяха забравили, че преди да обявиш война, трябва да проучиш врага си. Само един човек на този свят можеше да го разбере. Само тя, Стасенка, би предпочела информацията за системата на елитните поръчкови убийци, дори и с риск да изпуснат убиеца на Филатова. Само тя умееше като него да гледа напред и надалеч.