На шестия ден Павлов все още не беше „узрял“.
— Утре ще ви се обадя за последен път, Александър Евгениевич, имайте го предвид. Не обичам наплашените хора, но още по-малко обичам нерешителните. Вие ми измъкнахте цяла седмица, която бих могла доста по-добре да оползотворя.
Павлов се колебаеше.
— Може би като компенсация за изгубеното време ще се съгласите да обядвате утре с мен? Независимо от решението, което ще взема.
— А, не — хладно отвърна Лариса. — Обядът ще се състои само в случай на съгласие от ваша страна. И без това загубих доста време с вас.
— Добре! — Гласът на Павлов внезапно стана твърд. — Считайте, че съм взел решение. Ще ви чакам утре към три пред „Елисеевския“.
— В пет — измърка доволната Лариса. — В два имам час при фризьора си, няма да успея за три.
— Добре, в пет да бъде. До утре.
Настя внимателно остави слушалката и замислено се загледа в телефона. „Нима вече е пристигнал?“ — мина й през ума.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Той наистина пристигна. И още в първата минута усети нещо недобро. Този път беше различно. Нямаше я уговорената среща за предаване на поръчката, липсваше и ясно формулирана задача. Имаше само един телефонен номер, на който трябваше да се обади в определен ден и час. Гала се обади. Мъжът, с когото разговаря, цедеше думите със заповеден тон. Адреса и фамилията не знаел, можел само да му покаже човека. Гала се опита да възрази, че не работи при такива условия. Единак е, няма помощници, а да се заеме сам с всичко, е твърде опасно. Тутакси надменният възложител започна да му крещи, че изобщо не умеел да работи, че по предишния случай са възбудили дело, че милицията разполагала с отличителните му белези, а той се правел на велик майстор. Да правел каквото му се заповядало, нали затова му плащали. Трябвало да проследи жената и да я премахне. И непременно да вземе от нея четвъртия екземпляр на ръкописа.
— Точно така, мили мой, същия този ръкопис, който ти не можа да намериш предния път. Явно лошо си търсил. А може и да си го намерил? А? И сега заедно с тази женска искате да измъкнете от мен парици? На никого още не съм казал, но имам мно-о-го силни подозрения. Ако се опиташ да ми диктуваш условията, ще се обадя на когото трябва и ще му кажа, че своеволничиш и излагаш на опасност всички ни. При това и работата ти не е чиста. Така че недей да се перчиш, а си оправяй грешките.
Гала не очакваше такова развитие на нещата.
— Станало е някакво недоразумение — спокойно рече той.
— Слушай сега — поомекна малко събеседникът му. — Утре сутринта между седем и половина и осем нула-нула ще разхождам кучето в градинката пред метростанция „Красные ворота“. Ще ме видиш. В пет се срещам с нея пред „Елисеевския“, след това ще я заведа на ресторант. Нататък — грижата е твоя. Когато си готов, звънни ми на този номер, ще се договорим за хонорара. Това е.
Гала се задушаваше от гняв. Никога и на никого не беше позволявал да му крещи и да му говори с такъв каруцарски тон. Всичко се рушеше, ето че и в горните ешелони се бе промъкнала такава измет. По-рано възложителите бяха уверени в себе си, спокойни и пестеливи на думи, а не като този истерик. Но ако се елиминира емоцията, какво оставаше? Упреци за не добре свършена работа. Тях Гала ги отхвърли веднага. Разбра, че се е натъкнал на човек, който цял живот е бил началник. Добре познаваше тези методи за оказване на натиск върху подчинените. Не, Гала беше сигурен в себе си. Той много добре си спомняше всички разчети по предишната поръчка. Беше си тръгнал от жилището през нощта в петък срещу събота. Филатова би трябвало да отиде на работа чак в понеделник, но ако не отидеше, не биха я търсили още същия ден, щяха да го минат за отсъствие — сред научните работници това беше нещо обичайно. В дома й биха я потърсили най-рано във вторник, а дотогава всички миризми щяха да са изчезнали. Той помнеше, че бе оставил горните прозорчета отворени. Любовник едва ли би се появил — щом не вдига телефона, значи не си е вкъщи. Защо тогава са завели дело? Сигурно имаше някаква друга причина, но Гала нямаше никаква вина за това. Може работата да е във възложителя? Около него да са започнали душат? Може милицията да го подозира в нещо, а той да е бил свързан с убитата? Сигурно бе така. Но в такъв случай защо правеше втора поръчка, при това след по-малко от месец? Да не е полудял? Да се извика „изпълнител“ в същия град, в който разследват направено от него убийство, не беше разрешено. Още повече, че сегашната поръчка явно бе свързана с предишната, щом ставаше дума за същия ръкопис. Той можеше да се закълне, че ръкописът го нямаше в жилището. И картоните, които му бяха поръчали да търси, също ги нямаше. Затова пък имаше нещо друго…