На следващата сутрин Гала отиде пред „Красные ворота“ и без затруднение разпозна мъжа с бултериера, но вместо да си тръгне, остана. Проследи го до дома му, а след няколко минути — до работното му място. И макар че предния път заявката му беше дадена от друг човек, Гала не се съмняваше, че истинският възложител и в двата случая бе този солиден, добре облечен мъж, който уверено изтича по стълбите, показа служебния си пропуск и влезе в Министерството на вътрешните работи. Това беше неприятно. Но по-страшното предстоеше.
Като поразмисли, Гала реши да се възползва от връзката за екстрени случаи. Нямаше право на своя глава да изостави работата и да отпътува от Москва — дисциплината в организацията беше желязна. А повече от очевидно бе, че не бива да се захваща с тази поръчка.
Екстрената връзка беше сложна, но затова пък сработваше бързо и само след час и половина Гала вече говореше с човека, който трябваше да му разреши да си замине. Но стана друго.
— Поръчката трябва да бъде изпълнена — сухо му бе казано. — Допуснал си редица грешки, трябва да ги оправиш. Докато не ги оправиш, да не си мръднал от Москва. Налага се да си платиш за лошо свършената работа. И си дръж езика зад зъбите. Ако се справиш с всичко, ще те покрием, ако не успееш — знаеш какво те чака. Проблемът си е твой.
Негов проблем… Ето че попадна между два огъня. От една страна, поръчка, за която е почти сигурен, че е издънка. От друга, системата му отказваше помощ и защита. Защо? Не им ли трябва вече? Глупости, такива като него винаги им трябват. Такива като него са много малко, за да си позволят да ги разкарат. Какво става тогава? Да не би да си мислят, че той си е изпял песента, започнал е да допуска гафове и сега го търсят ченгетата? От къде на къде? Не може да са се хванали на приказките на този истерик и да му вървят по гайдата. И все пак… Той работи в Министерството на вътрешните работи, сведенията му би трябвало да са верни. Сигурно е това. Излиза, че тази гадина го е използвала, а сега вместо да се опита да му помогне, го залива с помия. Ама че лайно!
А те? Почти двадесет години работи за тях, няма нито една издънка, репутацията му винаги е била безупречна. Винаги стриктно е спазвал техните условия — да няма семейство, никакви постоянни жени и близки приятели. Да не поддържа връзки с роднините си. Да работи само там, където те му кажат, там, където шефът е техен човек, за да може, когато се наложи, да ходи в командировки без излишен шум. Още куп други ограничения, които той никога не беше нарушавал. И за всичко това хубава благодарност получаваше: при първата опасност — махай се, оправяй се сам. Те знаят, че няма да ги изпее на ченгетата, защото и самият той ще хлътне. Само историята с Филатова е достатъчна да му окачат въжето, още повече, че е служител на милицията. Пък и нищо не може да докаже, срещу тях разполага само с думи.
„Е, какво пък — рече си Гала. — Май наистина се налага да си оправя грешките.“
От оглушителния грохот на музиката и силната задуха Настя беше на ръба на припадъка. „Странно — мина й през ума, — съвсем не чувствам някой да ме следи. А колко приказки съм изслушала за пронизващи погледи, които дори с тила си усещаш, които изгарят гърба ти. Сигурно просто още съм неопитна или пък съм безчувствена.“
Когато не й останаха сили да се бори с гаденето в стомаха, грабна чантичката си, извини се и отиде в тоалетната.