В първия момент Павлов се уплаши, че тя просто ще изчезне, но после съобрази, че това не бива да го безпокои. Вече я беше показал на Гала, а от него нямаше къде да избяга.
В тоалетната Настя извади ампула амоняк, с рязко движение я отвори, намокри с течността носната си кърпичка и я притисна до слепоочията и челото си. Разнесе се остра миризма.
Тя приседна на пейчицата и притвори очи. „Проклети кръвоносни съдове! Не ме бива със здравето, пък детектив съм тръгнала да ставам! Да си бях стояла вкъщи, да си давам частните уроци и да пълня главите на разни генийчета със знания по математика и чужди езици. Хем спокойно, хем платено…“
— Добре ли сте? — дочу тих глас почти до ухото си.
Отвори очи и видя красива брюнетка с ефектна рокля в преливащи се цветове и разкошен чорапогащник — последен писък на модата.
— Добре ли сте? — настоятелно повтори тя.
— Зави ми се малко свят — измънка Настя.
— Трябва ли ви помощ?
— Не, благодаря ви. Амонякът ми се отразява добре. Ще поседя и ще ми мине.
Брюнетката се усмихна ласкаво.
— Ако искаш, мога да ти ударя инжекция — глюкоза и стимулант. Чантата ми е като аптека.
— Някой друг път…
Настя направи опит да се усмихне, но устните не й се подчиняваха.
— Хей, приятелко, ти си бледа като смъртница — взе да се безпокои жената. — Така няма да стане. Я си дай ръката.
Настя покорно протегна ръка. В главата й ярко проблесна мисълта, че ако Гала иска да я ликвидира още сега, не би могъл да го измисли по-добре. Едно мехурче въздух прескача от спринцовката във вената, оттам в сърцето и край. Ще я намерят в женската тоалетна и край нея ще се търкаля спринцовка със стимулант. Обикновена небрежност, никой не е виновен…
Междувременно тъмнокосата непозната бързо отвори пакет със спринцовки за еднократна употреба и последователно изтегли течността от две ампули. Държейки спринцовката в едната си ръка, с другата ловко пристегна маркучето и дезинфекцира мястото. Настя затвори очи. Беше й толкова лошо, че дори нямаше сили да се страхува. „Какво ми става днес?“ — вяло се запита. Такъв силен пристъп беше получавала само веднъж — тогава линейката я бе взела направо от улицата.
Преди иглата да проникне във вената й, успя да си помисли: „Не може да е Гала. На него му трябва ръкописът, а не знае къде живея. Или пък знае?“ Съдържанието на спринцовката започна да намалява. Жената се наведе над Настя, лицето й беше съвсем близко.
— Потърпи, миличка — прошепна й, — след пет минути ще си като нова.
Тя измъкна иглата от вената, внимателно прибра спринцовката в разкъсаната опаковка, мушна вътре и празните ампули и сложи всичко това в чантата на Настя.
— Хей, рижа приятелко, чуваш ли ме? Всичко съм ти напъхала в чантата. Ако кавалерът ти забележи следата от убождането, има с какво да се оправдаеш. Ти доста се позабави в кенефа, да не започне да нервничи.
— Благодаря ви.
Настя започна да усеща прилив на сили. Вече май можеше да стане.
— Имах късмет. Ако не бяхте вие, щях да припадна.
— Не аз съм ти късметът. С шеф си случила. Разбра ли ме, рижокоске? — усмихна се брюнетката. — Е, аз ще вървя.
Гала чакаше отвън на улицата и през стъклените врати на ресторанта забеляза, че жената, която беше с възложителя, влезе в тоалетната. Две-три минути след нея влезе ефектна брюнетка, която преди това пушеше във фоайето в компанията на някакъв снажен мъжага. Според Гала кавалерът й си беше чиста мутра, затова причисли жената с ярката рокля към евтините ресторантски курви.
Брюнетката първа излезе от тоалетната, хвана „мутрата“ под ръка и двамата се отправиха към изхода на ресторанта. Спряха недалеч от Гала. Мъжагата с вулгарен жест притисна жената към себе си.
— Какво стана?
— Нищо. Не е това, което си мислиш.
— Защо тогава се бави толкова време вътре?
— Сърдечен пристъп. Изчаква да й премине. Толкова е бледа, че е страшно да я гледаш. Е, добре, още не е късно. Към полунощ клиентелата ни ще се увеличи. Сама съм си виновна. Трябваше веднага да се сетя, че тя няма да вземе.
— Защо?
— Онзи тип, с когото дойде, е полковник Павлов от Министерството на вътрешните работи. Ариф ми го е показвал.
— Ама че си глупачка — ядоса се мъжагата. — Защо тогава се лепна за нея? Имаш ли акъл?
— Абе ти да не си мислиш, че полковниците не се забъркват с курви? — озъби му се брюнетката. — Че са образец за съветски морал!
„Значи фамилията му е Павлов. И даже е полковник. Ще го имаме предвид — отбеляза си Гала. — И още някой си Ариф. Това също ще го имаме предвид. Интересно, какво ли й е предлагала тази шафрантия? Наркотици? Едва ли, пласьорите предпочитат да си имат работа само с проверена клиентела. По-скоро нещо противозачатъчно, презервативи или таблетки някакви.“