Още щом Настя прекрачи прага на квартирата си, и телефонът иззвъня. Беше Гордеев, много разтревожен.
— Как си, детето ми? Измъчи ли се?
— Има такова нещо…
Тя взе апарата, отиде в кухнята и плътно затвори вратата. Опасяваше се, че на стълбите пред външната врата може да има любопитни уши.
— Всичко сработи. Изпратиха те. Все още не знаем дали е той или някой от помощниците. Но те проследи до входа. Така че това се уреди и засега всичко върви по план.
— Слава Богу, значи не съм страдала напразно.
— Слушай, Анастасия. Няма да те оставя сама през нощта. Само това ни липсва — да те откарат с „Бърза помощ“. Не приемам възражения, но имаш право на избор. Кого да ти пратя?
— Никого, Виктор Алексеевич. Ще се оправя все някак.
— Ти май не ме чуваш, Анастасия? Казах ти, че имаш право да избираш, а не да решаваш. Аз решавам. Кого?
— Тази от ресторанта не може ли? От първия път ми улучи вената.
— Тази не може. Вече са я видели. Какво ще кажеш за Захаров?
— Само не него — припряно, дори твърде припряно отвърна Настя.
— Коротков устройва ли те?
— Устройва ме. Но ми е жал да го закачаме. Той изживява страстен, но ограничен по време роман.
Колобок май се разсърди.
— Виж какво, скъпа, престани с тази твоя благотворителност. Романите на нашия Тристан ми поникнаха вече на пъпа. Не може да има всичките жени на тоя свят. Така че не ставай глупава!
Коротков пристигна тъжен — внушителната му фигура сякаш се беше смалила, широките му плещи бяха отпуснати.
— Толкова ли е сериозно? — съчувствено го попита Настя.
— Страшно е. Не знам какво да правя. По-зле е и от болест.
За влюбчивия Юра Настя винаги бе била изповедница, рамо за изплакване и спасителен пояс едновременно. Ако романът завършваше неуспешно, тя буквално за ушите го измъкваше от тъмната дупка на депресията, в която той всеки път беше готов да потъне. Но сега Настя и сама виждаше, че случаят със Семьонова е по-особен. Обикновено в разгара на поредното си увлечение Юра беше радостно въодушевен, очите му светеха, работата му спореше, сякаш му поникваха крилца. А този път беше потиснат и отчаян, като че ли влачеше тежък кръст. Настя не можеше да определи кое надделява у нея — съчувствието или безкористната завист. Любовните преживявания не й бяха достъпни нито под формата на окриление, нито във вид на тъга. Нежната привързаност беше най-голямото нещо, на което смяташе, че е способна. Може би някога все щеше да й се случи? Нали веднъж, преди повече от десет години, й се беше случило. Но оттогава не се бе повторило. Сигурно компютрите на два крака не можеха да имат силни емоции. Изглежда такава беше съдбата й.
— Как се чувства сърдечният ти приятел Александър Евгениевич? — поинтересува се Юра.
— Усуква го. Нито да, нито не, мъчи се да протака. По принцип се съгласи, но помоли за още няколко дни, уж да съберял парите.
— Като съдя по това къде ходи, май че не се и кани да ги събира. Не вярвам по служебния телефон да си решава проблемите. Или пък звъни от къщи? Най-вероятно просто е поръчал на някого. Не е лесно да се откажеш от началническите си навици.
— Добре, значи планът работи. Да видим кога ще се появи Гала за душата ми и за ръкописа.
— Не те ли е страх?
— Страх ме е. Ужасно се страхувам. Особено след днешната инжекция. Откъде я изровихте тази медицинска сестра?
— Заслугата е на Колобок. Той ти познава болежките.
— Трудно се играе с вързани очи. Само едни догадки. Чак ми е чудно, че досега успяваме да улучим „ваксата“. Да не чуе дяволът!
Настя побърза да чукне по дървената табуретка.
— Ася, може ли един нетактичен въпрос?
— Давай.
— Когато Захаров остана да спи тук…
— Е?
— Имаше ли нещо между вас?
— Защо се интересуваш?
— Колобок ми каза, че тази вечер си искала всеки друг, само не и Захаров.
— Колобок е стар дърдорко и интригант. Сложи чайника, ако обичаш.
— Имаше или не? — настоя Юра, палейки газовия котлон.
— Какво си се лепнал за мен? Имало ли, нямало ли…
— И все пак?
— Няма да ме разбереш, сърцето ти е твърде нежно. А моето е дървено. Колкото и да удряш по него, само глухи звуци издава. Да, спахме заедно. Но това беше всичко.
— Бива си те. А какво още трябваше да има според теб?
— Престани, Коротков. Нима си мислиш, че трябва да се влюбвам във всеки, който спи с мен само от спортен интерес?