Той се втурна към къщи, без да се съобразява с движението. На няколко пъти едва не го блъсна кола, когато изтичваше на пътното платно, опитвайки се да хване такси.
С Наташа много искаха да си имат второ дете. Това беше третата й бременност след Надюша. Първия път се бе разболяла от морбили и бе абортирала спонтанно. Втория бебето се бе родило мъртво. На Ларцев му беше жал за нея и се бе опитал да я убеди, а същевременно и себе си, да се откажат от второ дете, но Наташа беше непреклонна. „Този път всичко ще мине благополучно“ — успокояваше го тя. И тази бременност не минаваше леко, но не губеха надежда — все пак вече беше в деветия месец. И изведнъж…
Ларцев се притесняваше и за Надюшка, беше самичка вкъщи, плачеше, страхуваше се.
Нахлу в апартамента, сграбчи в прегръдките си подпухналото от плач момиченце и се понесе към болницата.
— Няма да ви давам празни надежди — рече му докторът. — Положението е много сериозно. Не е изключено да се наложи да избирате — или майката, или бебето.
Володя Ларцев притисна здраво треперещата си дъщеричка и застина на пейката в коридора, сломен от случилото се. Беше забравил, че трябва да позвъни на Гордеев.
Около десет часа изгубеният за цял ден обект се появи на проспект „Мир“.
— Започва се — съобщиха на Гордеев.
Той мислено благослови Настя и хукна по дългите коридори на „Петровка“ 38 надолу към колата.
Когато звънецът на входната врата мелодично пропя, Настя сякаш се преобрази. Вътрешната й треска стихна и дланите й от ледени мигновено станаха горещи. Тя уверено се приближи до вратата.
— Кой е?
— Лариса? — дочу приятен баритон. — Моля ви, отворете. Изпраща ме Александър Евгениевич.
Ключалката изщрака и Настя пропусна госта си. Беше малко по-висок от нея, със свенливо лице и обаятелна усмивка. Приличаше й на акуратен счетоводител. На рамото му висеше тъмносиня мъжка чанта.
— Не очаквам никого от Александър Евгениевич — недоволно каза тя. — Трябваше утре да се свържем с него по телефона. Какво се е разбързал?
— Къде мога да си измия ръцете? — без да обръща внимание на думите й, попита Гала. — Много са мръсни парапетите ви.
— Заповядайте — сухо отвърна Настя и го поведе към банята.
Гала бързо завъртя двата крана и пусна докрай водата. След това ловко се извърна, хвана Настя за китката и само след миг тя се оказа притисната до мивката. Отдясно беше ваната, отляво — пералнята, а пред нея — убиецът.
Той приближи устни до ухото й.
— Е, здравей, красавице — рече тихо.
„Като в страшен сън — помисли си Настя. — И никаква надежда да се събудя.“
— Защо шептите? — високо попита тя.
Пръстите около китката й се стегнаха толкова силно, че от болка й потекоха сълзи.
— Защото си много умна, за да се правиш на глупачка — без да повишава глас, отговори Гала. — Ако работиш за ченгетата, жилището ти сигурно е фрашкано с микрофони. А ако си истинска журналистка или истинска шантажистка, винаги ще имаш под ръка диктофон, та да не изпуснеш нещо интересно. Правилно ли разсъждавам?
— Правилно. А по-нататък?
Настя се постара гласът й да звучи предизвикателно.
— Затова ще си поговорим тук.
Гордеев изтри в панталона потните си от напрежение длани.
— Какво става там? — попита нетърпеливо.
— Водата в банята е пусната. Чуват се два гласа, но не се разбират думите.
— Момчетата готови ли са?
— Готови.
— Да не започват без моя команда!
— Добре, да си поговорим. Наистина ли Павлов те изпраща? — директно премина на „ти“ Настя.
— Че кой друг?
— Откъде да знам? Може да си от милицията. Току-виж се оказало, че нашият храбър полковник не е замесен в нищо и ме е „изпял“.
— А в какво точно се е забъркал? Разкажи ми.
— Я върви на… знаеш къде! — изразително прошепна тя и вече по-силно добави: — Всичките се мъчите да измъкнете информация безплатно. Запомни, умнико, че си развързвам езика само за пари. Казвай по-бързо за какво си дошъл, че ми писна да стоя. Но първо ми докажи, че не си от милицията. Тогава ще поговорим.
— А ако съм от милицията, какво ще направиш?
— Нищо няма да направя. Но в такъв случай разговорът няма да се състои. А утре ще те наклепам, че, представяйки се за милиционер, си проникнал в жилището ми и си се опитал да ме изнасилиш. Или да ме ограбиш. Още не съм решила. Докато те оправдаят, ще побелееш.
— Шантажираш ли ме?
— И още как. Аз друго не умея.
— Добре, стига си се правила на глупачка. Павлов е приготвил парите, но ти няма доверие. Затова утре заедно ще отидем да се срещнем с него. Ти му даваш ръкописа и информацията, той на теб — сто и четиридесет бона, и всеки по пътя си.