— А ти какво общо имаш с тази работа? Парите ли ще броиш? Касиер на обществени начала! — подхвърли Настя.
— Посмей се ти, посмей се — заплашително изръмжа Гала и стисна пак китката й, — но ще ти секне смехът. Ще остана тук до утре. Дотогава трябва да съм се убедил, че може да ти се вярва.
— Лъжеш — неочаквано извика тя. — Никой не може да се убеди в това.
— Тихо!
— Никой не може да се убеди в това — понижавайки глас, повтори Настя. — Трябва да си кръгъл идиот, за да дойдеш тук по тази причина. Казвай за какво си дошъл?
— Да те убия.
— Не се чуват гласове! — разтревожено докладва по радиостанцията лейтенант Шестак. — Само шуртене на вода.
— Пригответе се! — нареди Гордеев.
Искаше му се да хукне пред колата.
Вратата на апартамент четиридесет и девет безшумно се открехна. Още двама човека се появиха на стълбищната площадка между етажите.
Жената омекна в ръцете на Гала. На лицето й се изписа неподправен страх.
— За какво? — едва чуто прошепна.
— За същото. Набутала си се в чужда игра. Наеха ме да те убия. Аз лично нямам никакви претенции към теб. Но ако си умна, ще останеш жива. Разбра ли ме?
— Лошо ми е — простена тя, мърдайки с усилие побелелите си устни. — Искам да седна…
Гала се отдръпна и я сложи да седне на ръба на ваната, продължавайки здраво да стиска ръцете й.
— Чуй ме добре — поде той. — Имам свои сметки за уреждане с Павлов. Трябва ми този ръкопис, но в момента не мога да ти платя за него, просто нямам толкова пари. Утре ще дойдеш с мен, аз ще си получа хонорара за твоето убийство и от тези пари ще ти платя. Ако ме слушаш, всичко ще бъде наред.
Настя мълчаливо кимна.
— Сега ще излезем оттук и ще контактуваме като културни хора. Дръж си езика зад зъбите. Само една изпусната дума — и мога да си помисля, че жилището се подслушва от ченгета. Да знаеш, че много съм подозрителен и не разбирам от майтап. Ще умреш, далеч преди твоите приятелчета да успеят да дойдат. Дори и да са се спотаили в съседния апартамент. Хайде, признай си, има ли там засада?
— Чува се глас — съобщи Шестак. — Но само един, мъжки. Те все още са в банята.
— А не се ли чуват други звуци? Шум от боричкане?
— Не, не се чува нищо друго.
— Ще изчакаме още тридесет секунди. Ако до тридесет секунди тя не проговори — започваме.
Командирът на групата по задържането погледна секундарника.
На Настя й се струваше, че анализаторната машина в главата й трака оглушително силно.
„Веднага трябва да кажа нещо, каквото и да било, дори и някоя глупост, само да чуят гласа ми. Иначе ще се втурнат вътре и ще развалят всичко. В никакъв случай не трябва да заловят Гала, преди да съм разбрала какво е намислил. Някаква хитра игра с Павлов… Какво ме попита? Има ли засада в съседния апартамент?…“
— Да, има. В два апартамента по десет човека и стотина чакат на стълбището. Тук също във всеки шкаф има по един. Хайде, започвай да търсиш.
— Шегаджийка — процеди през зъби Гала и спря водата. — Да се махаме оттук, че ще вземеш да пукнеш. А ми трябваш жива.
Командирът на групата по задържането погледна часовника си. Минали бяха двадесет и пет секунди. Той махна с ръка и веднага трима човека застанаха пред апартамент четиридесет и осми. Единият от тях държеше ключ.
В колата, в която пътуваха Гордеев, Коротков и Доценко, се чу гласът на Шестак:
— Жената заговори. Спряха водата.
Гордеев погледна часовника си — двадесет и девет секунди.
— Да се прекрати! — изрева той.
Все още държейки Настя за ръката, Гала я заведе в кухнята и кимна към диванчето в ъгъла.
— Сядай там. Така да бъде, сега ще се погрижа за теб. Вечеряла ли си?
— Още не. Канех се, но ти ми попречи.
— Хайде да хапнем нещо.
Той свойски отвори хладилника и клекна пред него. Извади яйца, мляко и две кутии консерви без етикети.
— Това какво е? — попита, разглеждайки ги.
— Някаква риба, мисля че беше хамсия в доматен сос. Много бързо се почувства като у дома си — ядно изрече Настя.
— Слушай — обърна се към нея Гала, — налага ни се да прекараме цялата нощ заедно. Така че по-добре ще е да се разбираме. Ще ядеш ли омлет? Седи си спокойно, ще го направя.
— Да не би да те е шубе от мен?
Настя понечи да стане от дивана. Не искаше да се примири с мисълта, че скоро би могла да умре.
— Казах да не мърдаш — процеди Гала и в гласа му прозвучаха метални нотки. — И си сложи ръцете така, че да ги виждам. Повече няма да повтарям.