— Убиецът и Муртазов.
— Откъде е разбрал?
— Муртазов му е казал. Гала така го бил притиснал, че Ларцев го заварил още топличък и не му се наложило много да го убеждава. Помолихме истинския пазач да изчезне за известно време. Гала дойде, огледа всичко, обиколи къщата, провери всички врати и прозорци. Оказа се, че той е предвидлив мъжага. Вчера остави някои доказателства за причастност на Павлов към убийството. Опасявал се е, че нещо може да се случи в квартирата ти и да не успее да те доведе жива дотук. След това би могъл да съобщи на когото трябва, че Павлов крие това-онова във вилата си.
— Гордеев знаеше ли?
— Там е работата, че нищо не е знаел. Вчера цял ден се опитвах да се свържа с Ларцев, но не можах да го открия. А поддържах връзка единствено с него. Знаеш как стоят милиционерските ни работи. Не посмях да се обадя на друг. Ами ако Володя не е искал шефът му да знае всичко? Не ме беше предупредил да се свържа с Гордеев, ако се случи нещо непредвидено.
— И какво е скрил Гала във вилата?
— Един бележник и два листа. Вероятно ги е взел от жилището на Филатова — за всеки случай, както казва Гордеев. Бележникът съдържа записки от юнската й командировка в Краснодар.
— А листчетата? Какво има на тях?
— Списъци с фамилни имена. На единия — деветдесет и четири, на другия — деветдесет и две.
— Сега разбирам. И после?
— После… На разсъмване пристигнаха момчетата и изпилиха халката на катинара. На външен вид е здрав, а в действителност вратата се отваря съвсем лесно. Но разбрах, че ти няма да обърнеш внимание на тази врата.
— Така е. Знаех, че някъде трябва да има заключена врата, помислих си, че може да е някой страничен вход или килер. Нещо от този род, само че вътре в къщата. За бараката не се сетих веднага, този катинар ме обърка.
— Точно на това разчитахме, за да заблудим Гала. Трябваше да те отделим от него. Момчетата казаха, че в квартирата не се е отлъчвал нито крачка от теб. Страхуваха се, че и на вилата ще е същото. Наложи се да дам команда на Кирюша да ти подскаже. Изплаши ли се?
— Да, но не от Кирюша — засмя се Настя. — Аз обичам кучетата, те никога не ме закачат. Страхувах се, че ще му омръзне да ме тормози и няма да имам повод да се придвижвам към бараката. Изобщо не знаех, че той го прави нарочно.
— Но ти се държа храбро, пък си и съобразителна — похвали я Андрей.
— Старая се.
— Кирюша страшно ми се разсърди, като му остригах част от козината, пък на всичко отгоре го накарах да се отъркаля в калта и не го пуснах да се окъпе в реката. Нацупи се, легна под пейката и изобщо не искаше да ме погледне. Но когато ме видя дегизиран като мърляв пазач, ми прости. Умничкият ми — ласкаво добави той. — Чуваш ли, Кирил, и теб хваля.
От задната седалка се разнесе одобрително ръмжене.
— Не съм много вътре в операцията — каза Андрей. — Може би пък ти ще ми дадеш някакво обяснение относно тези доказателства?
— Ами виж сега, Филатова се връща от командировка късно през нощта, а след два часа я откриват убита в жилището й. И никакъв бележник не намират. Следователно този бележник е бил взет от някой, който се е срещнал с нея през тези два часа, тоест от убиеца. У когото е бележникът, той е и престъпникът. Явно Гала винаги така се е презастраховал. Вземал е нещо от местопрестъплението, за да може при неблагоприятно стечение на обстоятелствата да го подхвърли като улика и да насочи подозрението към някой друг. А с листовете историята е друга. Тези фамилии са преписани от картотеката на зоналния информационен център. Това, че в единия списък фамилиите са с две по-малко, показва, че два от картоните са липсвали. Точно от тях се е страхувал Павлов и заради тях е била убита Филатова. Мисля, че знам коя е едната фамилия, но втората ме интересува повече. Тя трябва да е на някоя много важна клечка.
Колата се приближи до жилищния блок на „Щелковская“ и Настя съзря на пейката пред входа една позната рошава глава. Сбогува се топло с Андрей, погали Кирил по врата, обу си обувките и, накуцвайки заради различната им височина, тръгна към Льоша.
— Благодаря ти, скъпи — тихо му прошепна и го прегърна силно.
Искаше й се само едно — да измие от себе си мръсотията, потта, умората, напрежението и най-вече — образа на шантажистката Лариса Лебедева. Колко, хубаво бе да си невзрачната, ленивата, обикновената Настя Каменская, да носиш удобни обувки й нормални дрехи, да си прекарваш почивните дни със спокойния и надежден млад доктор на физико-математическите науки Льоша Чистяков, спасил ти днес живота.
Когато кожата й заскриптя от чистота, а косата й пак стана светла, Настя се появи в кухнята, където Льоша съгласно създадената традиция подреждаше масата по всички ритуални правила.